Търси

Vatican News
Папата предстоятелства Кръстния път на безлюдния площад „Свети Петър“ Папата предстоятелства Кръстния път на безлюдния площад „Свети Петър“  (AFP or licensors)

Кръстният път на площад „Св.Петър“ през очите на детската вяра

Папата предстоятелства Кръстния път на безлюдния площад „Свети Петър“, поради извънредната епидемиологична обстановка. На ритуала присъстваха тринадесет кардинали и около 250 верни. 14-те молитвени спирания за Страданията Господни бяха придружавани от медитациите и рисунките на деца и младежи на възраст между 3 и 19 години.
Кръстният път на площад "Свети Петър"

Папа Франциск, заобиколен от няколко деца пред Ватиканската базилика. Това е финалната картина на Кръстния път на Велики петък, който Папата закри със своя благослов, без да произнесе слово. Накрая, четири деца от групите, на които бяха поверени медитациите и рисунките, придружаващи ритуала, се качиха на сцената и се приближиха да прегърнат папата, който от своя страна ги поздрави и погали. След това, връщайки се в базиликата, папата се насочи към две други деца, придружени от две монахини и две жени с все още запалени факли, спирайки отново, за да ги поздрави и да разговаря с тях.

Болезненият път на Исус Христос към разпятието на Голгота бе интерпретиран и преживян чрез медитациите на скаутската група „Фолиньо I“ (Умбрия) и от римската енория „Светите мъченици от Уганда“, а автори на рисунките са  малките гости от семейния дом “Матер Дивини Аморис” и на семейния дом “Тето Казал фатория”.

Медитациите разказаха, че дори децата имат „кръстове, които не са нито по-леки, нито по-тежки от тези на възрастните, но те са истински кръстове“ и че това са страха от тъмнината, самота, страха от изоставяне. Това са кръстове, които само Исус „приема на сериозно“. Също и децата носят  големи кръстове, като тези, които „нямат майка и татко“ или „нямат какво да ядат, нямат образование, биват експлоатирани и принудени да отидат на война“:

Четиринайсетте молитвени спирания са изпълнени с епизоди от реалния живот: несправедливата смъртна присъда на Исус се сравнява с обвинението за открадната закуска на другарче, докато знаещите истината, не са се намесили; натовареният с кръста Исус се сравнява с подигравките и тормоза, който се среща сред някои момчета; първото падане на Исус се сравнява с това на първия неуспех и чувство за безсилие.

Срещата на Исус с майка му е описана чрез епизода на сватбата в Кана; жестът на киренееца, който помага на Исус да носи кръста е представен чрез вниманието към момче, чужденец на същата възраст, което наскоро е пристигнало в квартала; жената, която избърсва лицето на Исус с утехата от която се нуждаят децата  в трудни или тъжни моменти в ежедневието. 

Второто падане на Исус е разочарование, разбрано и трансформирано в нещо по-красиво; срещата с жените в Йерусалим е история за братско коригиране; третото падане е самотата, причинена от пандемията.

И още: събличането на дрехите на Исус е сравнено с безкористния подарък на някои кукли за децата на Косово и радостта да даряваш; прикованият на кръста Исус е сравнен с историята на служение към ближния; смъртта на Исус носи размисъл за прошката; страданието от свалянето на Исусовото тяло с внезапното изчезване на много от бабите и дядовците на децата в тази пандемия. Накрая, Исус е поставен в гроба. Сара пише на Исус: "Искам да ти благодаря - пише тя - защото поверявайки ти се, ти ме научи да преодолявам всички страдания; да обичам другия като мой брат; да падам и да ставам (...).  Днес, благодарение на твоя жест на безкрайна любов, знам, че смъртта не е краят на всичко”.

Възрастните са тези, които пишат последната молитва. Те искат да станат като деца, „малки, нуждаещи се, отворени за живот“. И поверяват всички деца на света на Бог, за да „растат във възраст, мъдрост и благодат“. Накрая молитвата е отправена за всички родители и възпитатели, „за да се чувстват винаги единени с Исус в даряването на живот и любов“.

(dg/vatn)

03 Април 2021, 01:07