Cerca

Vatican News

Папа Франциск прие българска делегация за 24 май

Папа Франциск прие на аудиенция във Ватикана официалната българска делегация, водена от председателя на Народното Събрание, Цвета Караянчева, която през тези дни е в Рим по случай честванията за 24 май.

По време на аудиенцията - информира нота на Ватиканския пресценътр - "бе припомнена апостолическата визита на Светия отец в България на 5 и 6 май. Папа Франциск благодари на българската делегация за сърдечното гостоприемство, получено по време на визита в страната и сподели, че е бил силно впечатлен от възрастните хора в страната, от вниманието, което получават в българското общество. Това е знак на почит към традицията, която не е съхранение на пепелта, а запазване на огъня“, изтъкна папата, цитирайки думите на австрийския композитор и диригент Густав Малер.

Папата сподели също, че е бил "силно трогнат от 245-те деца, получили Първото Причастие в Раковски“. Накрая, поздравявайки с особена обич митрополит Антоний, папа Франциск изрази своята огромна почит към патриарх Неофит, когото определи като „смирен човек с дълбока вяра“.

По време на традиционната размяна на дарове българската делегация поднесе на папа Франциск параламентарния звънец, с който е открит на 10 февруари 1879 г. първия български парламент - Учредителното събрание, Търновската конституция, приета от Учредителното събрание на 16 април 1878г., както и “Сребърната конституция”.

След срещата със Светия отец г-жа Караянчева се срещна с ватиканския държавен секретар, кард. Пиетро Паролин.

При визитата си във Ватикана, официалната българска делегация бе придружена от българския посланик към Светия Престол, Н.Пр. проф. Кирил Топалов, който в началото на месеца придружи папа Франциск и ватиканската делегация в България.

Пред Радио Ватикана посланик Топалов коментира връзката между визитата на папа в България и днешния светъл празник, честващ светите братя Кирил и Методий, чийто духовен подвиг бе нееднократно подчертан от папата по време на апостолическата му визита в страната ни.

24 май неслучайно е най-красивият празник в България. Той е уникален празник на културата и просветата, на буквите и знанието. В църковния календар на българите и на всички други славяни той заема важно място още през Средновековието, а като най-голям български училищен и църковен национален празник се чества вече повече от 170 години. За науката отдавна е известно, че през IX век Светите братя Кирили Методий създават първата славянска азбука – глаголицата – въз основа на старобългарския език и на този език превеждат най-важните богослужебни текстове от гръцки на български. С тези текстове те заминават на своята евангелизаторска мисия във Великоморавия, а след смъртта им техните най-доби ученици Климент, Наум, Сава, Ангеларий и др. се връщат в родината си България и създават могъщите Преславска и Охридска книжовни школи, чрез които светлината на християнската вяра се разпространява и сред останалите славянски народи на разбираем за тях език. Така старобългарският език се превръща в общ литургичен, културен и образователен език на цялото славянство. Науката отдавна е доказала, че  делото на Кирил и Методий е българско по своето създаване, а общославянско по своята реализация.

 Но за нас днес е особено важен фактът, че делото на Светите братя, християнизацията на България и нейната   история и култура са много тясно свързани с Италия, Рим и Светия престол още от времето на своето създаване. През ІХ век българският княз Борис І, който християнизира държавата, се обръща към папа Николай І и папа Адриан ІІ с молба да му помогнат в изграждането на новата българска църковна институция. В резултат на това няколко години в българската държава развиват активна дейност духовници от Светия престол, начело с епископ Формоза, който по-късно става и папа. Те не само изграждат първите основи на българската църква, но и помагат на владетеля да укрепи младата си държава. По същото време Светите братя получават решителна подкрепа за своята мисия в Рим, от Светия престол, от самия папа Адриан ІІ, който в базиликата “Санта Мария Маджоре” разрешава новото богослужение на един славянски език и така дава път на културата и държавното развитие на славянските народи. Тук това дело дава и свидна жертва – Св. Кирил умира в Рим и е погребан в базиликата „Сан Клементе”, където са положени и донесените от Светите братя и техните ученици намерените от тях в Херсон останки на Светия папа Климент.

Затова вече половин век продължава традицията високопоставена културна и политическа българска делегация да посещава Рим, да се покланя пред гроба на Свети Кирил и в базиликата „Санта Мария Маджоре” и да изразява пред папата благодарността на българското общество за оказаната някога подкрепа за спасяването и успешното развитие на делото на Светите Солунски братя. Без тази решаваща подкрепа съдбата на славянските народи щеше да бъде друга – те щяха да бъдат претопени от други народи и държави, щяха може би да говорят вече други езици и нямаше да могат да развият своя култура.

Светият престол винаги е почитал делото на Светите братя, а Светият папа Йоан Павел II ги провъзгласи за Съпокровители на Европа. Неслучайно по време на своето Апостолическо пътуване в България, в навечерието на този най-светъл български празник, папа Франциск подчерта нееднократно големия смисъл на техния духовен подвиг. Той изтъкна, че в епохата на социални и политически противоречия, на конфликти и войни тяхното евангелизаторско и културно дело дава блестящ пример не само на християните, но и на всички хора, за мир и любов, за обединяване около общи хуманни и нравствени ценности.

24 Май 2019, 10:45