Папа Франциск прие българска делегация за 24 май
По време на аудиенцията - информира нота на Ватиканския пресценътр - "бе припомнена апостолическата визита на Светия отец в България на 5 и 6 май. Папа Франциск благодари на българската делегация за сърдечното гостоприемство, получено по време на визита в страната и сподели, че е бил силно впечатлен от възрастните хора в страната, от вниманието, което получават в българското общество. Това е знак на почит към традицията, която не е съхранение на пепелта, а запазване на огъня“, изтъкна папата, цитирайки думите на австрийския композитор и диригент Густав Малер.
Папата сподели също, че е бил "силно трогнат от 245-те деца, получили Първото Причастие в Раковски“. Накрая, поздравявайки с особена обич митрополит Антоний, папа Франциск изрази своята огромна почит към патриарх Неофит, когото определи като „смирен човек с дълбока вяра“.
По време на традиционната размяна на дарове българската делегация поднесе на папа Франциск параламентарния звънец, с който е открит на 10 февруари 1879 г. първия български парламент - Учредителното събрание, Търновската конституция, приета от Учредителното събрание на 16 април 1878г., както и “Сребърната конституция”.
След срещата със Светия отец г-жа Караянчева се срещна с ватиканския държавен секретар, кард. Пиетро Паролин.
При визитата си във Ватикана, официалната българска делегация бе придружена от българския посланик към Светия Престол, Н.Пр. проф. Кирил Топалов, който в началото на месеца придружи папа Франциск и ватиканската делегация в България.
Пред Радио Ватикана посланик Топалов коментира връзката между визитата на папа в България и днешния светъл празник, честващ светите братя Кирил и Методий, чийто духовен подвиг бе нееднократно подчертан от папата по време на апостолическата му визита в страната ни.
24 май неслучайно е най-красивият празник в България. Той е уникален празник на културата и просветата, на буквите и знанието. В църковния календар на българите и на всички други славяни той заема важно място още през Средновековието, а като най-голям български училищен и църковен национален празник се чества вече повече от 170 години. За науката отдавна е известно, че през IX век Светите братя Кирили Методий създават първата славянска азбука – глаголицата – въз основа на старобългарския език и на този език превеждат най-важните богослужебни текстове от гръцки на български. С тези текстове те заминават на своята евангелизаторска мисия във Великоморавия, а след смъртта им техните най-доби ученици Климент, Наум, Сава, Ангеларий и др. се връщат в родината си България и създават могъщите Преславска и Охридска книжовни школи, чрез които светлината на християнската вяра се разпространява и сред останалите славянски народи на разбираем за тях език. Така старобългарският език се превръща в общ литургичен, културен и образователен език на цялото славянство. Науката отдавна е доказала, че делото на Кирил и Методий е българско по своето създаване, а общославянско по своята реализация.
Но за нас днес е особено важен фактът, че делото на Светите братя, християнизацията на България и нейната история и култура са много тясно свързани с Италия, Рим и Светия престол още от времето на своето създаване. През ІХ век българският княз Борис І, който християнизира държавата, се обръща към папа Николай І и папа Адриан ІІ с молба да му помогнат в изграждането на новата българска църковна институция. В резултат на това няколко години в българската държава развиват активна дейност духовници от Светия престол, начело с епископ Формоза, който по-късно става и папа. Те не само изграждат първите основи на българската църква, но и помагат на владетеля да укрепи младата си държава. По същото време Светите братя получават решителна подкрепа за своята мисия в Рим, от Светия престол, от самия папа Адриан ІІ, който в базиликата “Санта Мария Маджоре” разрешава новото богослужение на един славянски език и така дава път на културата и държавното развитие на славянските народи. Тук това дело дава и свидна жертва – Св. Кирил умира в Рим и е погребан в базиликата „Сан Клементе”, където са положени и донесените от Светите братя и техните ученици намерените от тях в Херсон останки на Светия папа Климент.
Затова вече половин век продължава традицията високопоставена културна и политическа българска делегация да посещава Рим, да се покланя пред гроба на Свети Кирил и в базиликата „Санта Мария Маджоре” и да изразява пред папата благодарността на българското общество за оказаната някога подкрепа за спасяването и успешното развитие на делото на Светите Солунски братя. Без тази решаваща подкрепа съдбата на славянските народи щеше да бъде друга – те щяха да бъдат претопени от други народи и държави, щяха може би да говорят вече други езици и нямаше да могат да развият своя култура.
Светият престол винаги е почитал делото на Светите братя, а Светият папа Йоан Павел II ги провъзгласи за Съпокровители на Европа. Неслучайно по време на своето Апостолическо пътуване в България, в навечерието на този най-светъл български празник, папа Франциск подчерта нееднократно големия смисъл на техния духовен подвиг. Той изтъкна, че в епохата на социални и политически противоречия, на конфликти и войни тяхното евангелизаторско и културно дело дава блестящ пример не само на християните, но и на всички хора, за мир и любов, за обединяване около общи хуманни и нравствени ценности.