Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск на неделната литургия за бедните, базилика "Свети Петър", 18 ноември 2018 Папа Франциск на неделната литургия за бедните, базилика "Свети Петър", 18 ноември 2018  (Vatican Media)

Папа Франциск: несправедливостта е в основата на бедността

Във Ватиканската базилика „Свети Петър“, папа Франциск отслужи литургията по случай Световния ден на бедните и насърчи всички „да обичат безвъзмездно“, по примера на Исус, в свят, в който твърде често се потъпква „човешкото достойнство“, сред почти всеобщото безразличие.

Барбара Кастели – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Несправедливостта е коварната основа на бедността“: викът на бедните с всеки изминат ден става все по-силен и все по-малко чуван, заглушаван от гръмкия шум на малкото богаташи“. Това подчерта Светият Отец в неделната си проповед, произнесена за Втория световен ден на бедните под надслов: „Сиромахът викна и Господ го чу“(Пс. 33:7).

Справедливост за всички, а не пиршества за малцина

Християнинът не може да се задоволи „да върши добро само за малцина“, тъй като Исус призовава да се отива по-нататък: „да се дава на онзи, който не може да се отплати, тоест да се обича безвъзмездно“.

При приключване на извънредния Юбилей на милосърдието, с апостолическото писмо „Misericordia et misera“, публикувано на 21 ноември 2016, папа Бергольо определи, че през ХХХІІІ-та обикновена неделя ще се чества „Световния ден на бедните“, именно за да бъдат очите ни винаги отворени за раните по света и ушите ни да чуват „вика на бедните“:

„Викът на бедните: това е сподавеният вик на неродените деца, на малките, които страдат от глад, на момчетата, които са свикнали с трясъка на бомбите, вместо с веселата врява на игрите. Това е викът на възрастните хора, отхвърлени и оставени сами. Викът на онези, които посрещат бурите в живота без приятелско присъствие. Викът на другите, които са принудени да бягат, оставяйки дом и земя, без сигурност за закотвяне. Това е викът на цели народи, лишени и от огромните природни ресурси, с които разполагат; на многото Лазаровци, които плачат, докато малкото богаташи правят пиршества с онова, което по право се пада на всички. Несправедливостта е коварната основа на бедността“.

Християнинът е прозорлив спътник на съществуванието

Като коментира откъс от Евангелието според Матей (Мт. 14, 22-33), папа Франциск посочи трите действия, извършени от Исус: изоставя тълпата, когато е бил възхваляван за „умножаването на хлябовете“, за да отиде на планината и да се моли; когато през нощта стига до своите ученици, ходейки по развълнуваната от вятъра вода; и когато протяга ръка на един уплашен сред бурята Петър. Папа Баргольо отбеляза, че Божият син винаги „върви срещу течението“ и ни учи на смелост: да изоставяме успеха, който надува сърцата и спокойствието, което приспива душата“:

„Събуди ни, Господи, от бездейното спокойствие, от спокойното затишие на нашите сигурни пристанища. Освободи ни от закотвянето в автореферентността, която натоварва с баласт живота, освободи ни от търсенето на нашите успехи. Научи ни да можем да загърбваме, за да насочваме живота си по твоя път: към Господ и към ближния“.

Никой не е корабокрушенец, когато Исус е на борда

Папата посочи, че Исус насърчава, като „потъпква злосторните неприятели на човека“: „дяволът, грехът, смъртта, страхът, светският дух“ и уточни, че по пътя на живота единствено с Исус на борда не може да има корабокрушение:

„Лодката на нашия живот често е люшкана от вълните и разтърсвана от ветровете, а когато водите са спокойни, бързо започват отново да се вълнуват. Тогава ние се борим с бурите в онзи момент, които изглеждат единствените ни проблеми. Но проблемът не е бурята в момента, а по какъв начин ние плаваме в живота. Тайната да плаваме добре, е да поканим Исус на борда“.

Не на пиедестал, а след нуждаещите се

Накрая папа Бергольо припомни, че „началото на вярата“ е да признаем, че се нуждаем от спасение:

„Вярата израства в такава обстановка, в която се адаптираме сред онези, които не стоят на пиедестал, а се нуждаят и искат помощ. Затова изживяването на вярата сред нуждаещите се е важно за всички нас. Това не е социологична опция, нито мода на даден понтификат, а теологична необходимост. И да признаем, че просим спасение, че сме братя и сестри на всички, но особено на бедните, обичани от Бога“.

18 Ноември 2018, 16:42