Папа Франциск: несправедливостта е в основата на бедността

Барбара Кастели – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Несправедливостта е коварната основа на бедността“: викът на бедните с всеки изминат ден става все по-силен и все по-малко чуван, заглушаван от гръмкия шум на малкото богаташи“. Това подчерта Светият Отец в неделната си проповед, произнесена за Втория световен ден на бедните под надслов: „Сиромахът викна и Господ го чу“(Пс. 33:7).

Справедливост за всички, а не пиршества за малцина

Християнинът не може да се задоволи „да върши добро само за малцина“, тъй като Исус призовава да се отива по-нататък: „да се дава на онзи, който не може да се отплати, тоест да се обича безвъзмездно“.

При приключване на извънредния Юбилей на милосърдието, с апостолическото писмо „Misericordia et misera“, публикувано на 21 ноември 2016, папа Бергольо определи, че през ХХХІІІ-та обикновена неделя ще се чества „Световния ден на бедните“, именно за да бъдат очите ни винаги отворени за раните по света и ушите ни да чуват „вика на бедните“:

„Викът на бедните: това е сподавеният вик на неродените деца, на малките, които страдат от глад, на момчетата, които са свикнали с трясъка на бомбите, вместо с веселата врява на игрите. Това е викът на възрастните хора, отхвърлени и оставени сами. Викът на онези, които посрещат бурите в живота без приятелско присъствие. Викът на другите, които са принудени да бягат, оставяйки дом и земя, без сигурност за закотвяне. Това е викът на цели народи, лишени и от огромните природни ресурси, с които разполагат; на многото Лазаровци, които плачат, докато малкото богаташи правят пиршества с онова, което по право се пада на всички. Несправедливостта е коварната основа на бедността“.

Християнинът е прозорлив спътник на съществуванието

Като коментира откъс от Евангелието според Матей (Мт. 14, 22-33), папа Франциск посочи трите действия, извършени от Исус: изоставя тълпата, когато е бил възхваляван за „умножаването на хлябовете“, за да отиде на планината и да се моли; когато през нощта стига до своите ученици, ходейки по развълнуваната от вятъра вода; и когато протяга ръка на един уплашен сред бурята Петър. Папа Баргольо отбеляза, че Божият син винаги „върви срещу течението“ и ни учи на смелост: да изоставяме успеха, който надува сърцата и спокойствието, което приспива душата“:

„Събуди ни, Господи, от бездейното спокойствие, от спокойното затишие на нашите сигурни пристанища. Освободи ни от закотвянето в автореферентността, която натоварва с баласт живота, освободи ни от търсенето на нашите успехи. Научи ни да можем да загърбваме, за да насочваме живота си по твоя път: към Господ и към ближния“.

Никой не е корабокрушенец, когато Исус е на борда

Папата посочи, че Исус насърчава, като „потъпква злосторните неприятели на човека“: „дяволът, грехът, смъртта, страхът, светският дух“ и уточни, че по пътя на живота единствено с Исус на борда не може да има корабокрушение:

„Лодката на нашия живот често е люшкана от вълните и разтърсвана от ветровете, а когато водите са спокойни, бързо започват отново да се вълнуват. Тогава ние се борим с бурите в онзи момент, които изглеждат единствените ни проблеми. Но проблемът не е бурята в момента, а по какъв начин ние плаваме в живота. Тайната да плаваме добре, е да поканим Исус на борда“.

Не на пиедестал, а след нуждаещите се

Накрая папа Бергольо припомни, че „началото на вярата“ е да признаем, че се нуждаем от спасение:

„Вярата израства в такава обстановка, в която се адаптираме сред онези, които не стоят на пиедестал, а се нуждаят и искат помощ. Затова изживяването на вярата сред нуждаещите се е важно за всички нас. Това не е социологична опция, нито мода на даден понтификат, а теологична необходимост. И да признаем, че просим спасение, че сме братя и сестри на всички, но особено на бедните, обичани от Бога“.