Търси

Vatican News
Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана 

Папата се моли за починалите от коронавирус

На утринната литургия във Ватикана папа Франциск отправи специална молитва за здравните работници, починали, помагайки на болните от коронавирус. В проповедта си папата припомни, че Бог е винаги до нас в трудните моменти и призова да бъдем близо едни до други.

Ватикан Нюз

Папа Франциск продължава да отслужва Светата литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, излъчвана на живо онлайн, с мисли отправени към всички страдащи от пандемията на коронавирус. Днешното молитвено намерение на папата бе за всички, които загубиха живота си в тази борба:

„Днес нека се молим за покойните, за онези, които по причина на вируса загубиха живота си; по-специално, бих искал да се молим за здравните работници, починали през тези дни. Те дадоха живота си, служейки на болните“.

В проповедта си, коментирайки Евангелският откъс, предложен от литургията (Мат. 5,17-19), припомни, че нашия Бог е близо до своя народ и в този труден момент иска от нас да бъдем близо едни до други. Предлагаме ви текста на папската проповед.

„Темата на двете литургични четива е Законът (Втор. 4,1.5-9 и Мат. 5,17-19). Законът, който Бог дава на своя народ. Законът, който Господ пожела да ни даде и, който Исус пожела да отведе до неговото пълно усъвършенстване. Но има нещо, което привлича вниманието: начинът, по който Бог дава Закона. Мойсей казва: „има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?“. Господ дава закона на своя народ с близост. Това не са наредбите на един управник, който може да бъде далечен или диктатор... Не: това е близостта; и ние знаем за откровението, че е една бащинска близост, близостта на един баща, който придружава своя народ, давайки му дара на Закона. Бог е близо. „Защото, има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?“.

Нашият Бог е Бог на близостта, Той е един близък Бог, който върви със своя народ. Онзи образ в пустинята, в книгата Изход, облакът, огненият стълб, който защитава народа: Бог върви със своя наро Той не е Бог, който оставя написани наредби и ни казва „върви напред“. Той създава наредбите, написа ги със своите ръце върху камъка, дава ги на Мойсей, връчва ги на Мойсей, но не оставя наредбите и си тръгва: върви, Той е близо. „Кой народ има един толкова близък Бог?“. Това е близостта. Нашия Бог е Бог на близостта.

Първият отговор на човека, в първите страници на Библията, са две нагласи на не-близост. Нашият отговор е този винаги да се отдалечаваме, отдалечаваме се от Бог. Той застава близо до нас, а ние се отдалечаваме. Онези първи две страници от Библията, първата нагласа на Адам и жена му е да се скрият: крият се от близостта на Бог, срамуват се, защото са съгрешили и грехът ги подтиква да се скрият, да не желаят близостта.

Втората нагласа, второто човешко поведение към предложението за тази близост на Бог е убийството. Убийството на брата. „Нима съм пазач на моя брат“. Две поведения, които заличават близостта. Човек отхвърля близостта на Бог, той иска да бъде господар на взаимоотношенията, а близостта винаги носи със себе си някаква слабост. „Бог, който е близък“, става слаб, и колкото по-близък е, толкова по-слаб изглежда. Когато идва при нас, за да обитава с нас, става човек, един от нас: става слаб и носи слабостта до смъртта, до най-жестоката смърт, смъртта на убийците, смъртта на най-големите грешници. Близостта унижава Бог. Той се унижава, за да бъде с нас, за да върви с нас, за да ни помага.

Бог, който е близо до нас  ни говори за смирение. Там, Той не е един „велик Бог“.. Не. Той е близо. Сякаш е наш близък човек. И това го виждаме в Исус, Бог, станал човек, близък дори до смъртта със своите ученици: придружава ги, поучава ги, поправя ги с любов... Нека си помислим например за близостта на Исус до уплашените ученици от Емаус: те бяха уплашени, бяха сломени и Той се приближава бавно до тях, за да им помогне да разберат посланието на живот, на възкресение.

Нашият Бог е близък и иска от нас да бъдем близки едни други, да не се отдалечаваме помежду си. И в този момент на криза, заради пандемията, която изживяваме, тази близост иска да се прояви още повече, да я покажем още повече. Вероятно не можем да се доближим физически поради страха от заразата, но трябва да разбудим у нас поведението на близост помежду ни: чрез молитвата, с помощта, и много други начини на близост. Защо трябва да бъдем близки едни други? Защото нашия Бог е близо до нас, пожела да ни придружава в живота. Той е Бог на близостта. Затова, ние не сме изолирани хора: ние сме близки, защото наследството, което сме получили от Господ е близоста, т.е. жеста на близост.

Нека поискаме от Господ благодатта да бъдем близки, един към друг; за не се укриваме един от друг; да не си умиваме ръцете, както направи Кайн, за проблемите на другите: не. Близки. Близост. „Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?“.

18 Март 2020, 09:17
Прочети всичко >