Папата се моли за починалите от коронавирус

Ватикан Нюз

Папа Франциск продължава да отслужва Светата литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, излъчвана на живо онлайн, с мисли отправени към всички страдащи от пандемията на коронавирус. Днешното молитвено намерение на папата бе за всички, които загубиха живота си в тази борба:

„Днес нека се молим за покойните, за онези, които по причина на вируса загубиха живота си; по-специално, бих искал да се молим за здравните работници, починали през тези дни. Те дадоха живота си, служейки на болните“.

В проповедта си, коментирайки Евангелският откъс, предложен от литургията (Мат. 5,17-19), припомни, че нашия Бог е близо до своя народ и в този труден момент иска от нас да бъдем близо едни до други. Предлагаме ви текста на папската проповед.

„Темата на двете литургични четива е Законът (Втор. 4,1.5-9 и Мат. 5,17-19). Законът, който Бог дава на своя народ. Законът, който Господ пожела да ни даде и, който Исус пожела да отведе до неговото пълно усъвършенстване. Но има нещо, което привлича вниманието: начинът, по който Бог дава Закона. Мойсей казва: „има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?“. Господ дава закона на своя народ с близост. Това не са наредбите на един управник, който може да бъде далечен или диктатор... Не: това е близостта; и ние знаем за откровението, че е една бащинска близост, близостта на един баща, който придружава своя народ, давайки му дара на Закона. Бог е близо. „Защото, има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?“.

Нашият Бог е Бог на близостта, Той е един близък Бог, който върви със своя народ. Онзи образ в пустинята, в книгата Изход, облакът, огненият стълб, който защитава народа: Бог върви със своя наро Той не е Бог, който оставя написани наредби и ни казва „върви напред“. Той създава наредбите, написа ги със своите ръце върху камъка, дава ги на Мойсей, връчва ги на Мойсей, но не оставя наредбите и си тръгва: върви, Той е близо. „Кой народ има един толкова близък Бог?“. Това е близостта. Нашия Бог е Бог на близостта.

Първият отговор на човека, в първите страници на Библията, са две нагласи на не-близост. Нашият отговор е този винаги да се отдалечаваме, отдалечаваме се от Бог. Той застава близо до нас, а ние се отдалечаваме. Онези първи две страници от Библията, първата нагласа на Адам и жена му е да се скрият: крият се от близостта на Бог, срамуват се, защото са съгрешили и грехът ги подтиква да се скрият, да не желаят близостта.

Втората нагласа, второто човешко поведение към предложението за тази близост на Бог е убийството. Убийството на брата. „Нима съм пазач на моя брат“. Две поведения, които заличават близостта. Човек отхвърля близостта на Бог, той иска да бъде господар на взаимоотношенията, а близостта винаги носи със себе си някаква слабост. „Бог, който е близък“, става слаб, и колкото по-близък е, толкова по-слаб изглежда. Когато идва при нас, за да обитава с нас, става човек, един от нас: става слаб и носи слабостта до смъртта, до най-жестоката смърт, смъртта на убийците, смъртта на най-големите грешници. Близостта унижава Бог. Той се унижава, за да бъде с нас, за да върви с нас, за да ни помага.

Бог, който е близо до нас  ни говори за смирение. Там, Той не е един „велик Бог“.. Не. Той е близо. Сякаш е наш близък човек. И това го виждаме в Исус, Бог, станал човек, близък дори до смъртта със своите ученици: придружава ги, поучава ги, поправя ги с любов... Нека си помислим например за близостта на Исус до уплашените ученици от Емаус: те бяха уплашени, бяха сломени и Той се приближава бавно до тях, за да им помогне да разберат посланието на живот, на възкресение.

Нашият Бог е близък и иска от нас да бъдем близки едни други, да не се отдалечаваме помежду си. И в този момент на криза, заради пандемията, която изживяваме, тази близост иска да се прояви още повече, да я покажем още повече. Вероятно не можем да се доближим физически поради страха от заразата, но трябва да разбудим у нас поведението на близост помежду ни: чрез молитвата, с помощта, и много други начини на близост. Защо трябва да бъдем близки едни други? Защото нашия Бог е близо до нас, пожела да ни придружава в живота. Той е Бог на близостта. Затова, ние не сме изолирани хора: ние сме близки, защото наследството, което сме получили от Господ е близоста, т.е. жеста на близост.

Нека поискаме от Господ благодатта да бъдем близки, един към друг; за не се укриваме един от друг; да не си умиваме ръцете, както направи Кайн, за проблемите на другите: не. Близки. Близост. „Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?“.