Търси

Vatican News
Ритуалът на Свещения огън Ритуалът на Свещения огън 

Светлина, озаряваща човеците

Ватиканският официоз „Осерваторе Романо“ публикува интервю с патриарх Теофил III за Пасхата на Православните църкви, която ще се чества на 1 май: ритуалът на Свещения Огън – пояснява Йерусалимския примас – „е наистина икуменическо събитие, което обединява не само, а и всички хора с добра воля, без разлика, по целия свят“.

Роберто Четера – Светла Чалъкова – Ватикана

„Това е най-известното и най-следеното литургично събитие тук, в Светия град“. Така Негово блаженство патриарх Теофил III, примас на православната църква в Йерусалим, започва своето интервю пред „Осерваторе Романо“, говорейки за обреда на „Свещения огън“, който, както всяка година, ще характеризира литургията на Велика събота - следващия 1 май според календара на източните християни - привлича хиляди ентусиазирани поклонници.

Как си обяснявате тази неугасваща вярност към този обред през вековете?

„Церемонията на „Свещения огън“ води началото си от ранните дни на Църквата, когато литургичните практики започват да се развиват, и представлява едно от най-старите преживявания на нашата традиция в Църквата на Йерусалим. Имаме доказателства за това от историите за пътуванията на първите поклонници в Светата Земя, като Егерия. Година след година местните християни и поклонници се събират в това събитие, за да предвкусят радостта от Възкресението, в обреда, който в нашата традиция наричаме „Първото Възкресение“. Обред, който проследява опита от силната светлина, излязла от гроба, и засвидетелстван от жените, дошли със смирна при гроба, както разказва свети Матей в своето Евангелие: „И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг“(Матей, 28, 1-3).

Това е опитът с нетварната Светлина, която свети от Гроба Господен и която е символизирана от запалените свещи, които разпространяват светлината не само вътре в църквата, но и по целия свят. Във всяка православна църква, в началото на Пасхалната литургия, вярващите идват, за да получат светлината на свещта запалена от ръцете на свещени, светлина, която му е донесена от Йерусалим. Свидетелството на Свещения огън продължи без прекъсване дори в най-трудните времена и по време на преследванията от миналите векове. Има много причини за значението, което обредът има в религиозния живот на много вярващи. На първо място, това е мощен знак за приемствеността на вярата на Църквата във Възкресението на нашия Господ Исус Христос. От същото място, където всяка година Свещеният огън излиза от мрака, Господ излезе от тъмнината на трите дни в гроба, за да възвести, че смъртта е победена завинаги и, че новият живот на Възкресението вече е отворен за всички. Живият пламък е свидетел на живия Господ, „Отца на светлината“ (Яков 1, 17). Самият Христос каза за себе си: «Аз съм светлината на света. Който ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8, 12). Следователно трябва да помним, че Свещеният огън ни припомня тайната на божествения живот в Бог и на нашата човешка реалност, тоест крайната цел на нашето сътворение: да станем „участници в Неговата божествена природа“ (2 Петър, 1-4 ). Самият ни живот е велика и свещена тайна, животът, даден на човешкото семейство в акта на сътворението. Ние сме привлечени от тайната на Божия живот в много отношения вече в този земен живот, в тайнствата и особено в божествената Евхаристия. Човешкото сърце е дълбоко чувствително към Божията инициатива. И тази божествена инициатива намира своята кулминация именно тук, в Светата земя, където ние сме живи свидетели на нашата свещена история. И където виждаме също символите или доказателствата за тази необикновена среща между човека и Бог, както се случва с обреда на Свещения огън на мястото, където наистина е станало Възкресението; и където Божият народ е духовно подтикнат и, разбира се, насърчен да бъде близо и да свидетелства това необикновено събитие. Но има и още. Церемонията Свещения огън е наистина икуменическо събитие, в смисъл, че е събитие, което обединява не само всички християни, но и всички хора с добра воля, без разлика, по целия свят, започвайки от нашите местни общности. Това е важен момент за нас, православните християни, но и за всички християни, които участват в него: арменци, копти и сирийци, както и римокатолици, англиканци, лутерани и дори хора от други религии, които присъстват на това събитие всяка година. Свещеният огън щедро раздава своята светлина на всички, за да могат всички, които желаят да я получат, да познаят просветлението, истинската нетварна Светлина, която пристига в нашите умове и сърца. В крайна сметка Свещеният огън не е друго освен отражението на пламъка, който гори в сърцето на всеки човек, търсещ Бог. Вярвам, че поради тези причини не можем да не останем удивени от голямата сила на привличане и вдъхновение, която този обред упражнява над хиляди верни“.

Какво е тълкуванието, което дава православната богословска традиция на тази церемония? Има ли и свръхестествено значение?

„Провеждайки се сутринта на Велика събота, деня преди Възкресение Христово, обредът на Свещения огън е предимно очакване на Възкресението на Христос. Както в Източната, така и в Западната традиция, самата идея за Свещения огън е символ на нов живот във възкресението, което важи и за церемонията. Както огънят гори и озарява от гроба, така и Господ Исус озарява утрото на Възкресението. В много случаи лампите, запалени със свещения огън в базиликата на Гроба Господен, се пренасят в други страни, където се очакват, за да започне Пасхалната  литургия. Това се отнася и за свръхестественото измерение, защото обредът, приближавайки ни до тайната на Възкресението, събужда обръщането на духа. Това прави Възкресението по-реално и непосредствено в нашите очи и ни уверява в надеждността на Божията любов към нас, насърчавайки ни към по-голяма ангажираност към духовния живот. Както ни казва Библията, „Бог никога не ни напуска и никога не ни изоставя“ (Второзаконие, 31, 6; Евреи, 13, 5) и това - което присъства и в еврейските, и в християнските писания - е мощно свидетелство за тяхната истина. универсален. Участието ни в церемонията на Свещения огън е преживяване на среща между човешкото и божественото и в този смисъл е подобно на срещата, която преживяваме в светата Евхаристия, където се съединяваме с тялото и кръвта на Христос.

Какво е вашето мнение за икуменическото измерение на обреда на Свещения огън?

„Както вече споменах, обредът е основно икуменически в пълния смисъл на думата. Важно е да запомните три неща. На първо място, това е знак на единство за православните, не само за нашите посестрими Църкви, но и за православните нации, обединени помежду си от естествена религиозна традиция. И всъщност всяка година регистрираме готовността на тези нации да участват в обреда или да получат огън в техните седалища. Но огънят е и универсален религиозен знак: той ни напомня да споделяме живота и любовта на Бог, които като огън се изливат над всяко човешко същество, без да намаляват. Това наричаме„Вечно живият огън“, чийто пламък гори непрекъснато в Гроба Господен без прекъсване, дори по време на трудности или война. Ето защо истинското му значение е да обедини всички, които влизат в контакт с огъня. И накрая, трябва да си припомним икуменическото призвание на църквата на „Божи гроб“, където се извършва обредът, което е уникално призвание. Призвание и мисия, които не касаят само различните християнски изповедания и църкви, а цялата човешка раса от всяка вяра и религиозна практика. Тази църква е дома, в който от векове сме живели един и същ живот заедно, където, за разлика от всяка друга църква, виждаме действащо „oikoumene, където, както казва Писанието, е събрано голямо множество, което никой не може да преброи, от всяка нация, от всички народи, племена и езици, които идват тук, за да застанат пред Престола и Агнеца (Откровение 7, 9) И това е едно още по-голямо чудо от Свещения огън, защото всички чудеса са такива, преминават отвъд себе си и вървят към Бог и неговите цели. Също така тази година, както всяка година, християнските изповедания, които споделят попечителството и служението с нас в църквата на Гроба Господен ще се присъединят към нас, не просто като наблюдатели, а в молитвено общение и благодарност за Възкресението. Това е церемонията на церемониите за Йерусалимската църква. И затова тази специфична събота е известна на всички езици на региона (гръцки, арабски и иврит) като „съботата на светлината“ и по този начин се помни в календарите на авраамическите вярвания. Следователно Свещеният огън е не само за православните, но е дар на Православната църква за света, свят, който сега живее в големи затруднения и обърканост, дар, който показва истинската светлина, озаряваща всички (Йоан, 1, 9).

Ваше Блаженство, какво е Вашето мнение за възможността за обединяване на датата на Възкресение Христово за всички християнски деноминации?

„За мен честването на Възкресение Христово е много важен момент. Трябва да разгледаме този аспект в светлината на икуменическия път, който следваме. Истинската цел на този път е да можем да се завърнем всички ние, последователите на Христос, да пием от една и съща чаша. Пълното тайнствено единство, във вярата и любовта, трябва да бъде нашата цел. В последно време тази цел малко се замъгли, но трябва да я върнем на върха на всички наши ангажименти. Само по този начин ще имаме възможността да изпълним думите, които нашият Господ Исус Христос отправи към Отца, когато каза „Нека всички да бъдат едно” (Йоан 17, 23). Това единство във вярата и живота е важно не само за нашите §ъркви, но и като наше общо свидетелство за целия свят. Винаги трябва да помним, че Господ се молеше за единството на своите ученици, така че, както той каза, „светът да разпознае, че Ти си ме пратил и, че ги обичаш, както обичаш мен“ (Йоан 17, 23). В този контекст трябва да работим по обединяването на датата на Възкресение Христово. Не става въпрос за удобство, а за свидетелство за истината и силата на Възкресението. Всички християни споделят това общо и основно убеждение: че Христос възкръсна от мъртвите и победи смъртта със смъртта си, давайки живот на онези, които бяха в гроба (великденски тропар). Следователно споделянето на една и съща дата за Възкресение Христово би било голяма стъпка напред във вярността към Господната молитва за единството на неговите ученици. Отговорът вече е налице. А именно, че трябва да се върнем към пълното приемане на онова, което Църквите са установили на вселенските събори. Именно на Никейския събор през 325 г. е установено изчислението за датата на Великден, което и днес следваме. Така че, ако искаме сериозно да се заемем с проблема за общата дата, винаги трябва да помним, че Библията е дадена, както от Моисеевия закон, както и от Новия Завет; че има линейна прогресия между Мойсеевия закон и Христовите заповеди. Ние нямаме право да променяме или объркваме свещената си история, което означава, че християнската Пасха винаги и във всеки случай трябва да падне след еврейската Пасха. Имайки това предвид, ние сме готови приемем една единствена дата за честването на Възкресение Христово. Християнският Пасха е истинската основа на християнската вяра, а кулминацията на християнската вяра е Възкресението: както четем по думите на свети Павел „Ако няма възкресение от мъртвите, тогава Христос не е възкресен; и ако Христос не е възкръснал, тогава нашето възвестяване е напразно, и напразна е вашата вяра“ (1 Коринтяни, 15, 13-14).

01 Май 2021, 08:19