Търси

Vatican News
Свети Йосиф от Мариото ди Нардо, около 1385 година Свети Йосиф от Мариото ди Нардо, около 1385 година  (© Musei Vaticani)

Мълчаливият закрилник на Светото семейство в изкуството

Не главен герой от евангелския разказ, а привидно допълваща фигура, но от съществено значение за божествения план на Божието въплъщение. Поколения художници са се вдъхновявали от смирената святост на Йосиф, като през различни периоди те се стараеха да запълнят тишината на Светото писание. Наистина, в каноничните евангелия, годеникът на Дева Мария не изрича нито една дума: той е човекът, на когото Господ разкрива своите планове по време на сън. Кратки и лаконични фрази му приписват апокрифите, които го описват като мълчалив закрилник на Светото семейство.

Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

Сандро Барбагало, уредник на отдела  за  исторически колекции към Ватиканските музеи и автор на  книгата  „Свети Йосиф в изкуството.   Иконология и  иконография   на мълчаливия закрилник на Спасителя", публикувана от издателството на Ватиканските музеи, обяснява пред Vatican News, че „през първите четири века на християнството, свети Йосиф  не   се споменава в  иконографията".  Онези, които разглеждат надгробната плоча от катакомбите на Пришила (330 година сл.Хр.), известна с надписа, съдържащ името Севера и съхранявана в музея на базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, могат да интерпретират погрешно фигурата, поставена зад Мария и Исус, в сцената с Поклонението на влъхвите, като я  считат за Йосиф. Персонажът, който сочи звездата, всъщност е пророкът Валаам, а не Йосиф.

надгробната плоча от катакомбите на Пришила (330 година сл.Хр.)
надгробната плоча от катакомбите на Пришила (330 година сл.Хр.)

За да се види първото изображение на съпруга на Мария, трябва да се изчака събора в Ефес, който през V век утвърждава догмата за непорочното раждане на Дева Мария и да се посети базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. „Около 440 г.“, казва още Барбагало, „откриваме Йосиф в различни сцени от мозайките, поставени на триумфалната арка около главния олтар: представен е като смел четиридесетгодишен мъж, с гъсти, къдрави коси, облечен в класическите римски дрехи“. Той държи в ръка жезъла, който по-късно ще стане неговият отличителен знак. Сцената се позовава на разказа от Апокрифите, в който се разказва как е станал изборът на съпруга на Мария.

Св. Йосиф, детайл от музайката в базилика "Санта Мария Маджоре"
Св. Йосиф, детайл от музайката в базилика "Санта Мария Маджоре"

„Още от детството си, Дева Мария живее в Йерусалимския храм. Когато навършва сватбената възраст, за избора на бъдещия й съпруг е извикан да се произнесе  първосвещеникът, който препраща решението на Божията воля. На всички кандидати е поискано да носят жезли,  всеки от които е поставен вътре в Светая Светих (Sancta Sanctorum). По време на молитвена нощ, само един от тях разцъфтява: този на Йосиф”. Следователно жезълът на Йосиф не представлява символ на властта, на патриархата или на овчаря. С цветята, които цъфтят върху него, той става символ на избора, направен от Светия Дух по отношение на един праведен човек.

В началото на XIV век, предренесансовият художник Джото, в параклиса на семейство Скровени в Падуа, представя двойния епизод с „предаването на жезлите и с разцъфтяването на жезъла на Йосиф". На тези стенописите в параклиса в Падуа, брадата на Йосиф е побеляла, мъжът е в напреднала възраст.

Джото, капела "Скровени", Падуа, около 1303б1305 г., Сватбата на Дева Мария, около
Джото, капела "Скровени", Падуа, около 1303б1305 г., Сватбата на Дева Мария, около

Но предполагаемият баща на Исус е бил млад или стар? Ако в църквата „Санта Мария Маджоре“ той е изобразен като млад човек, по-късно, в модерно време,  е представян стар и уморен. Такъв е случаят например с произведенията на велики художници, като Гуидо Рени, които черпят вдъхновение от древните статуи. Изборът на възрастта е свързан с чувствителността на отделния художник.

Вдъхновяване от античнитестатуи, вдясно - Свети Йосиф на художника Гуидо Рени, вляво - Силен с малкия Дионисий , римско копие по оригинал на Лизип
Вдъхновяване от античнитестатуи, вдясно - Свети Йосиф на художника Гуидо Рени, вляво - Силен с малкия Дионисий , римско копие по оригинал на Лизип

Сандро Барбагало  припомня още, че известният францискански проповедник „Свети Бернардин Сиенски е укорявал художниците, които са представяли Йосиф стар. Те са били глупави, смятайки, че мъжът в напреднала възраст не би имал  никакво затруднение да живее целомъдрено брака си с твърде младата Мария. Обратно,  неговата святост се подчертава от представянето му като млад,  в разгара на мъжествената зрялост”.

Сред художниците, които придават на Йосиф лице на мъж на средна възраст, се откроява Рафаело, който в картината си „Сватбата на Дева Мария“ (пинакотека „Брера“),  „го представя като петдесетгодишен, наблягайки по този начин на целомъдрения  аспект“.

Рафаело Санцио, "Сватбата на Дева Мария", пинакотека "Брера"
Рафаело Санцио, "Сватбата на Дева Мария", пинакотека "Брера"

Йосиф е допълнителна фигура по отношение на Марииното „нека ми бъде според както си казал“  (Лк. 1, 38), но той е от съществено значение за грижата и закрилата най-напред на своята годеница, живо светилище, а след това и на Младенеца,  Въплътено Слово и на Светото семейство. Барбагало пояснява, че „Йосиф не присъства по време на раждането, той отива да търси помощта на акушерка. След това се появява отново по време на поклонението на влъхвите и на овчарите. Веднага след това ангелът го предупреждава насън да избяга в Египет и именно той ще отведе Мария и нейния Син на сигурно място, като ги върне обратно в Назарет. Той е предполагаемият баща, който позволява на Исус да расте здрав и мъдър, докато не започне своята публична изява”.

За кончината на този свят човек се знае малко или нищо, но изкуството многократно е представяло неговата смърт въз основа на апокрифния разказ. „Това е важен момент, защото става в присъствието на Мария и на Исус, който му обещава рая преди неговото отиване в отвъдното. Именно благодарение на иконологията на смъртта на Йосиф, се развива набожната традиция на така наречената „щастлива смърт“. Наистина, Йосиф е покровител на умиращите, защото е първият, който преди да издъхне получава благословията на Божия Син”.

Папа Сикст IV през 1479 г. включи празника в Молитвеника и в Римския мисал (богослужебната книга). Пий IX го провъзгласи за покровител на Вселенската църква на 8 декември 1870 г. Същият папа пожела да възхвали Йосиф в стенописите на залата на Непорочното зачатие във Ватикана, поверени на художника Франческо Подести.

Свети Петър и Свети Йосиф, детайл от стенописа в зала Непорочно зачатие във Ватикана, на фудожника  Франческо Подести
Свети Петър и Свети Йосиф, детайл от стенописа в зала Непорочно зачатие във Ватикана, на фудожника Франческо Подести

Оттогава наследниците на Петър многократно отдават почит на съпруга на Дева Мария: от Лъв XIII до Пий X, от Бенедикт XV до Пий XI  и Пий XII.  Йоан  XXIII пожела да му посвети олтар в южния трансепт на базиликата „Свети Петър“, оформен от художника Акиле Фуни и дари своя папски пръстен на полското светилище в Калиш, където се почита изображението на свети Йосиф, считано за „чудотворно“.  И отново в Полша се съхранява друг папски пръстен, дарен на годеника на Дева Мария: този, даден от Йоан Павел II на църквата във Вадовице, наречена именно на предполагаемия баща на Исус, където бъдещият папа е прекарал детството си.

 „Пръстенът на рибаря“ е поставен между пръстите на Свети Йосиф, нарисуван през 1899 г. от Франциска Бергмана
„Пръстенът на рибаря“ е поставен между пръстите на Свети Йосиф, нарисуван през 1899 г. от Франциска Бергмана

 „Пръстенът на рибаря“ е поставен между пръстите на Свети Йосиф, нарисуван през 1899 г. от Франциска Бергмана в кармелитската църква в родния град на Войтила. За позоваване на Йосиф говори цветето от нард, изобразено на герба на папа Франциск, който започна своята учителна власт точно на 19 март 2013 и посвети тази година на честването на паметта на предполагаемия баща на Исус. Отново Барбагало пояснява, че „почитта на папата е видна от фигурата на спящия свети Йосиф: в кабинета на папа Франциск е поставена статуетка на спящия светец, под която той поставя молитвите си в писмена форма“. „Когато имам проблем или трудност“, казва Светият Отец, „аз пиша това на лист хартия и го слагам под свети Йосиф, за да може да сънува върху него“. Именно в съня си Йосиф винаги е влизал в контакт с посланията, носени му от ангела Господен.

30 Март 2021, 08:15