Мълчаливият закрилник на Светото семейство в изкуството
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
Сандро Барбагало, уредник на отдела за исторически колекции към Ватиканските музеи и автор на книгата „Свети Йосиф в изкуството. Иконология и иконография на мълчаливия закрилник на Спасителя", публикувана от издателството на Ватиканските музеи, обяснява пред Vatican News, че „през първите четири века на християнството, свети Йосиф не се споменава в иконографията". Онези, които разглеждат надгробната плоча от катакомбите на Пришила (330 година сл.Хр.), известна с надписа, съдържащ името Севера и съхранявана в музея на базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, могат да интерпретират погрешно фигурата, поставена зад Мария и Исус, в сцената с Поклонението на влъхвите, като я считат за Йосиф. Персонажът, който сочи звездата, всъщност е пророкът Валаам, а не Йосиф.
За да се види първото изображение на съпруга на Мария, трябва да се изчака събора в Ефес, който през V век утвърждава догмата за непорочното раждане на Дева Мария и да се посети базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. „Около 440 г.“, казва още Барбагало, „откриваме Йосиф в различни сцени от мозайките, поставени на триумфалната арка около главния олтар: представен е като смел четиридесетгодишен мъж, с гъсти, къдрави коси, облечен в класическите римски дрехи“. Той държи в ръка жезъла, който по-късно ще стане неговият отличителен знак. Сцената се позовава на разказа от Апокрифите, в който се разказва как е станал изборът на съпруга на Мария.
„Още от детството си, Дева Мария живее в Йерусалимския храм. Когато навършва сватбената възраст, за избора на бъдещия й съпруг е извикан да се произнесе първосвещеникът, който препраща решението на Божията воля. На всички кандидати е поискано да носят жезли, всеки от които е поставен вътре в Светая Светих (Sancta Sanctorum). По време на молитвена нощ, само един от тях разцъфтява: този на Йосиф”. Следователно жезълът на Йосиф не представлява символ на властта, на патриархата или на овчаря. С цветята, които цъфтят върху него, той става символ на избора, направен от Светия Дух по отношение на един праведен човек.
В началото на XIV век, предренесансовият художник Джото, в параклиса на семейство Скровени в Падуа, представя двойния епизод с „предаването на жезлите и с разцъфтяването на жезъла на Йосиф". На тези стенописите в параклиса в Падуа, брадата на Йосиф е побеляла, мъжът е в напреднала възраст.
Но предполагаемият баща на Исус е бил млад или стар? Ако в църквата „Санта Мария Маджоре“ той е изобразен като млад човек, по-късно, в модерно време, е представян стар и уморен. Такъв е случаят например с произведенията на велики художници, като Гуидо Рени, които черпят вдъхновение от древните статуи. Изборът на възрастта е свързан с чувствителността на отделния художник.
Сандро Барбагало припомня още, че известният францискански проповедник „Свети Бернардин Сиенски е укорявал художниците, които са представяли Йосиф стар. Те са били глупави, смятайки, че мъжът в напреднала възраст не би имал никакво затруднение да живее целомъдрено брака си с твърде младата Мария. Обратно, неговата святост се подчертава от представянето му като млад, в разгара на мъжествената зрялост”.
Сред художниците, които придават на Йосиф лице на мъж на средна възраст, се откроява Рафаело, който в картината си „Сватбата на Дева Мария“ (пинакотека „Брера“), „го представя като петдесетгодишен, наблягайки по този начин на целомъдрения аспект“.
Йосиф е допълнителна фигура по отношение на Марииното „нека ми бъде според както си казал“ (Лк. 1, 38), но той е от съществено значение за грижата и закрилата най-напред на своята годеница, живо светилище, а след това и на Младенеца, Въплътено Слово и на Светото семейство. Барбагало пояснява, че „Йосиф не присъства по време на раждането, той отива да търси помощта на акушерка. След това се появява отново по време на поклонението на влъхвите и на овчарите. Веднага след това ангелът го предупреждава насън да избяга в Египет и именно той ще отведе Мария и нейния Син на сигурно място, като ги върне обратно в Назарет. Той е предполагаемият баща, който позволява на Исус да расте здрав и мъдър, докато не започне своята публична изява”.
За кончината на този свят човек се знае малко или нищо, но изкуството многократно е представяло неговата смърт въз основа на апокрифния разказ. „Това е важен момент, защото става в присъствието на Мария и на Исус, който му обещава рая преди неговото отиване в отвъдното. Именно благодарение на иконологията на смъртта на Йосиф, се развива набожната традиция на така наречената „щастлива смърт“. Наистина, Йосиф е покровител на умиращите, защото е първият, който преди да издъхне получава благословията на Божия Син”.
Папа Сикст IV през 1479 г. включи празника в Молитвеника и в Римския мисал (богослужебната книга). Пий IX го провъзгласи за покровител на Вселенската църква на 8 декември 1870 г. Същият папа пожела да възхвали Йосиф в стенописите на залата на Непорочното зачатие във Ватикана, поверени на художника Франческо Подести.
Оттогава наследниците на Петър многократно отдават почит на съпруга на Дева Мария: от Лъв XIII до Пий X, от Бенедикт XV до Пий XI и Пий XII. Йоан XXIII пожела да му посвети олтар в южния трансепт на базиликата „Свети Петър“, оформен от художника Акиле Фуни и дари своя папски пръстен на полското светилище в Калиш, където се почита изображението на свети Йосиф, считано за „чудотворно“. И отново в Полша се съхранява друг папски пръстен, дарен на годеника на Дева Мария: този, даден от Йоан Павел II на църквата във Вадовице, наречена именно на предполагаемия баща на Исус, където бъдещият папа е прекарал детството си.
„Пръстенът на рибаря“ е поставен между пръстите на Свети Йосиф, нарисуван през 1899 г. от Франциска Бергмана в кармелитската църква в родния град на Войтила. За позоваване на Йосиф говори цветето от нард, изобразено на герба на папа Франциск, който започна своята учителна власт точно на 19 март 2013 и посвети тази година на честването на паметта на предполагаемия баща на Исус. Отново Барбагало пояснява, че „почитта на папата е видна от фигурата на спящия свети Йосиф: в кабинета на папа Франциск е поставена статуетка на спящия светец, под която той поставя молитвите си в писмена форма“. „Когато имам проблем или трудност“, казва Светият Отец, „аз пиша това на лист хартия и го слагам под свети Йосиф, за да може да сънува върху него“. Именно в съня си Йосиф винаги е влизал в контакт с посланията, носени му от ангела Господен.
