Търси

Vatican News
Монсеньор Пицабала на литургия за Рождество Христово във Витлеем Монсеньор Пицабала на литургия за Рождество Христово във Витлеем 

Монсеньор Пицабала: животът трябва да бъде защитаван

„Животът трябва да донесе своя плод, трябва да стигне до своята зрялост, и затова трябва да бъде защитаван“. Това пише апосторическия администратор на Латинската патриаршия на Йерусалим, монсеньор Пиербатиста Пицабала, в своето размишление за неделята на Светото Семейство, 29 декември.

Архиепископът се спира особено на фигурата на свети Йосиф, „призован да бъде пазител на живота на Исус, но изправен пред тази задача, той е слаб и безсилен. Трябва да се прибори дори с цар Ирод, който бе решил да убие всички деца във Витлеем, и е ясно че още от самото начало е в губеща позиция“.

Но ето, че отново Божият ангел му се явява в съня, за да го предупреди за опасността. „Често решаващите моменти на връзката между Бог и човек са белязани от съня“, посочва монс. Пицабала, който припомня историята на Адам и тази на Авраам.

„Сънят е момент от живота, в който човек се поверява, доверява; и в този момент, именно защото човек се поверява, Бог може да го отведе отвъд неговите способност и да му повери една важна задача, често решаваща, за да може да продължи пътя на завета“.

В съня, ангелът дава на Йосиф ясни насоки (Мат. 2,13) и иска от него цялостно послушание. И Йосиф се доверява, позволява да бъде воден, подчинява се

„Евангелист Матей ни казва, че Йосиф, се събуди веднага и стана (2, 14); това е интересно, защото също Мария, след визитата на ангела, става и тръгва бързишком (Лк, 1, 39).

„Онзи, който слуша, който се подчинява не прави нищо друго, освен да стане и да тръгне на път: а пътя е този на послушанието, посредством което преминава спасението. Словото Божие задвижва човешките стъпки, превръща се в светилник, който придружава и озарява пътя, защото вън е все още нощ, а опасността дебне“.

„Други сънища ще се посетят нощите на Йосиф и отново ще посочат нови пътища и цели; и всеки път, отново, Йосиф ще стане и ще тръгне на път“ (Мт. 2, 19-22).

„Също от Него, Исус ще се научи именно на това смирено послушание, това смирено тръгване на път, озарени от Словото на Бог, което дава живот и което пази живота“.

(svt/vatn)

31 Декември 2019, 12:15