Монсеньор Пицабала: животът трябва да бъде защитаван
Архиепископът се спира особено на фигурата на свети Йосиф, „призован да бъде пазител на живота на Исус, но изправен пред тази задача, той е слаб и безсилен. Трябва да се прибори дори с цар Ирод, който бе решил да убие всички деца във Витлеем, и е ясно че още от самото начало е в губеща позиция“.
Но ето, че отново Божият ангел му се явява в съня, за да го предупреди за опасността. „Често решаващите моменти на връзката между Бог и човек са белязани от съня“, посочва монс. Пицабала, който припомня историята на Адам и тази на Авраам.
„Сънят е момент от живота, в който човек се поверява, доверява; и в този момент, именно защото човек се поверява, Бог може да го отведе отвъд неговите способност и да му повери една важна задача, често решаваща, за да може да продължи пътя на завета“.
В съня, ангелът дава на Йосиф ясни насоки (Мат. 2,13) и иска от него цялостно послушание. И Йосиф се доверява, позволява да бъде воден, подчинява се
„Евангелист Матей ни казва, че Йосиф, се събуди веднага и стана (2, 14); това е интересно, защото също Мария, след визитата на ангела, става и тръгва бързишком (Лк, 1, 39).
„Онзи, който слуша, който се подчинява не прави нищо друго, освен да стане и да тръгне на път: а пътя е този на послушанието, посредством което преминава спасението. Словото Божие задвижва човешките стъпки, превръща се в светилник, който придружава и озарява пътя, защото вън е все още нощ, а опасността дебне“.
„Други сънища ще се посетят нощите на Йосиф и отново ще посочат нови пътища и цели; и всеки път, отново, Йосиф ще стане и ще тръгне на път“ (Мт. 2, 19-22).
„Също от Него, Исус ще се научи именно на това смирено послушание, това смирено тръгване на път, озарени от Словото на Бог, което дава живот и което пази живота“.
(svt/vatn)