Нагорни Карабах: 400 християнски места са застрашени от изчезване

Откакто Нагорни Карабах беше предоставен на управлението на мюсюлмански Азербайджан през 20-те години на миналия век, учените описаха това като „културен геноцид“ или изчезването на „хачкара“ (типичните арменски кръстове), дори на църкви и религиозни сгради на древното християнско население.

Когато през 90-те години арменската етническа група пое контрола над региона, като го провъзгласи за независим (но държавата никога не беше призната от самата Армения), според азербайджанците се случи точно обратното, т.е. мюсюлманско насладство в региона е било изкоренено. Сега обаче, след войната от 2020 г. и така наречената „антитерористична операция“ от септември 2023 г., Нагорни Карабах е под контрола на Азербайджан. Стотици хиляди арменци са напуснали домовете си, земите си и защитата на светите места. За пореден път прозвуча тревогата за загубата на християнско наследство в региона.

Папа Франциск в молитвата „Ангел Господен“ на 15 октомври също поиска не само преодоляване на хуманитарната трагедия, която се преживява, но и запазване на християнските места. И по този начин даде глас на различни международни организации, които от 2020 г. до днес апелират Азербайджан, предупреждавайки го да не унищожава християнското наследство на региона. В този смисъл можем да изброим резолюция на Европейския парламент, резолюцията на ЮНЕСКО, декларация на Международния наказателен съд в Хага.

В какво се състои християнското наследство на това, което арменците наричат ​​от незапомнени времена Арташ? Има около 400 сгради – църкви, манастири, гробници – някои датиращи от 11 век. Някои от тези религиозни обекти са уникални, издълбани с въоръжени рицари, които датират от Монголската империя от 13-ти и 14-ти век.

Сред тях е манастирът Дадиванк, който вече беше под арменски контрол през 2020 г., за който се твърди, че е основан от самия Свети Дади. Но също и арменската църква Свети Киркор в Баку. Тази църква е вписана в регистъра на религиозните паметници на Азербайджан, но в момента е затворена за обществеността.

Катедралата на Светия Спасител в Шуша също се смята за изложена на риск, засегната наред с други неща от ракетни удари по време на конфликта през 2020 г. Азербайджанците смятат Шуша за своя културна столица, християнската катедрала в момента е в процес на реставрация, зад стена от скеле.

Лори Качадуриан, археолог от университета Корнел в САЩ, посочи, че „рискът има много форми. Съществува риск от повреда. Има риск от унищожаване. Има риск от анулиране на регистрациите“.

Последният риск е най-страшен, защото арменците също отбелязват желанието на Азербайджан да пренапише историята на региона. Появяват се нови документи, които свидетелстват не само за древно мюсюлманско присъствие в региона, доминиран от хора от най-древната християнска нация, но също така се определя присъствието на църква от византийски тип, гръко-албанската църква, за да се засвидетелства, че Арменците не са били единствените и следователно не са господари на териториите.

Те не са детайли, защото реконструкцията на историята означава и реконструкция на легитимността. Всъщност арменците се оплакват, че следите от тяхното минало са систематично заличавани от 20-те години на миналия век, което те определят като „културен геноцид“. Докато бягството на стотици хиляди след самоопределената „антитерористична“ акция в коридора Лачин, блокиран от месеци, произтича от страха от ново етническо прочистване.

Университетът Корнел създаде „Обсерватория за кавказкото наследство“ (Caucasus Heritage Watch), който използва сателитни изображения с висока разделителна способност, за да документира съдбата на арменските културни обекти в Карабах и азербайджанския ексклав Накиван, който се намира близо до границата с Иран.

Точно в този ексклав изображенията показват – обяснява екипът на обсерваторията – „пълното унищожаване на 108 средновековни и ранномодерни манастири, църкви и гробища в периода между 1997 и 2011 г. Става въпрос за 98 процента от обектите на арменското културно наследство, които можахме да локализира“.

В Джулфа, известна преди като Джуга, в продължение на десет години е имало процес на методична ерозия, въпреки че тези данни е невъзможно да се проверят на територията, тъй като достъпът до обектите е строго контролиран от азербайджанските власти. Според „Обсерваторията за кавказкото наследство“ възможно е има още 200-300 сериозно повредени арменски културни обекта.

В допълнение към манастира Дадиванк и катедралата на Светия Спасител в Шуша, други манастири, представляващи историческо наследство на Нагорни Карабах/Арцах, са изложени на риск.

В Мартакерт/Агдара се намира манастира на Свети Йегише, построен през 4 век, който включва църква, седем параклиса, гробище и руини от други сгради.

След това е манастирът „Ктич“ с древната църква „Ктчаванк“, която датира някъде между 9-ти и 10-ти век. Той е бил един от най-големите духовни центрове в източна Армения и се намира в подножието на планината Тохасар, близо до древната резиденция на принцовете на Арцах.

Но също и църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Шуша, известна като „зеления купол“ и построена през 1818 г. на мястото на дървена църква.

И накрая, в района на Лачин се намира манастира Цицернаванк, датиращ от 5-ти/6-ти век, който има надписи, определящи историята на региона, докато каменен кръст от преди 10-ти век, хачкар, на който написаната молитва към Христос да „помни молитвите на твоя слуга, покорния Киркор, за неговия възлюбен брат Азат“.

svt/ acistampa