Берлин, религиозните лидери: диалог вместо „оръжията да говорят"
Франческа Сабатинели – Берлин
Никоя стена не трае вечно и точно както през 1989 г. показа мирната революция в Берлин, може скоро да паднат „стените, видими и невидими, които разделят народите в Европа, Азия, Африка, в Америка, в Средиземно море за мигрантите, бягащите от войни“. Този призив отправиха религиозните лидери, събрани в германската столица в духа на Асизи на срещата „Дързостта на мира. Следващата година, през септември 2024 г., всички те ще се срещнат в Париж за новото издание на срещата, както беше обявено днес, в края на церемонията, която се проведе зад внушителната Бранденбургска врата, символ на разделения Берлин преди и по-късно на обединения.
В призива религиозните лидери припомнят присъствието на папа Франциск в Колизеума по време на миналогодишната среща и припомнят думите му, за да кажат, отново, че тези, които страдат, „имат святото право да поискат мир в името на изстраданото страдание, и заслужават да бъдат чути“. Тишината на площада обгръща техните думи и болезнената памет, съхранена от града, вдъхновява призива към „дързостта на мира“, към смелостта да „започнем да си говорим, докато още има война“, да започнем диалог дори „докато говорят оръжията".
Религиите чувстват тежестта на отговорността си толкова много, че се превръщат в „просители на мира“. Смелостта трябва да победи предпазливостта, казват те, защото мирът не включва предаване пред несправедливостта, а по-скоро предотвратяване на опасността от „конфликт, който рискува да се повтаря безкрайно и който изглежда никой вече не може да контролира“. „Никоя война не трае вечно!“, е общоприетото схващане.
Войната, освен че е поражение за човечеството, „рискува да се увековечи, да разшири последиците си, да засегне дори далечни народи“, тъй като войната, както и пандемиите и изменението на климата, миграцията на населението и неравенствата, „имат последствия за всички“ и никой не е имунизиран. Ангажиментът, който религиите поемат, подписвайки призива за мир, подкрепен от общото събиране на площада и от светлината на свещите, която осветява стъпките им на сцената, се ангажират да изградят „свят на народи, братски и равни", защото ако това не е така, ако не е възможно да се сложи край на войните, те ще бъдат тези, които ще сложат "края на човечеството". Затова, „нека се започне отново и веднага с разоръжаването и се спре "говоренето на оръжията": "Нека започнем отново заедно от диалога, който е най-ефективното лекарство за помирението на народите, заключават религиозните лидери, защото мирът винаги е възможен!".
(dg/vatn)
