Ново видео разказващо най-новата история на Църквата в Монголия

Ватикан нюз

Безкрайна степа, тичащи стада от диви коне и една Църква, която в началото на 21 век беше само един малък кълн. Връщат се назад спомените на кардинал Крешенцо Сепе се връща назад и се вижда, че това, за което той говори и си спомня, е останало в сърцето му като красиво преживяване. Спомените са от Монголия между 2002 г. и преди всичко 2003 г., когато я посещава за втори път, но във втория случай като пратеник на Йоан Павел II. Историята на кардинала тече, придружена от изображения на видеорепортаж, направен от Тереза Тсенг Куанг ю, името на Агенция Фидес, която постави началото на поредица от специални материали за Монголия, където папата ще отиде от 31 август до 4 септември.

Църква в пустинята

В качеството си на префект на тогавашната Конгрегация за евангелизация на народите, кардинал Сепе занесе със себе си при второто си пътуване писмо от папа Войтила, който искаше лично да отиде в Монголия, но бе възпрепятстван от здравословното си състояние. И така той възложи на ръководителя на Propaganda Fide да бъде неговите пасторски очи и душа в страна, където християните бяха малка група - днес те наброяват около 1450 кръстени. Кардиналът си спомня „отличните отношения“, които винаги е имал с властите в Улан Батор, дългите му пътувания с кола насред нищото, или през необикновената природа и по-специално пътуването през този ден през пустинята Гоби, за да стигне до малката католическа общност, основана от млад мисионер от Конгрегацията на Дева Мария Утешителка, отец Джорджо Маренго, който запитан как успява - той беше толкова млад - да живее толкова далеч от дома, отговаря: „Тук хората са добри, хората ме обичат“.

В очакване на папа Франциск

Днес Джорджо Маренго е 49-годишен кардинал, апостолически префект в страната и наследник на монсеньор Венцеслао Падила, филипински мисионер от Конгрегацията на Непорочното сърце на Мария, който почина през 2018 г., когото кардинал Сепе ръкоположи по време на пътуването си през 2003 г. Във видеото Fides подчертава, „ жените, които все още работят в голямата оранжерия зеленчукова оранжерия също говорят, едно от първите дела на зараждащата се църковна общност, за да помогне на стотиците семейства да ядат добра храна, която е добро за всички, като всеки жест на милосърдие“. Единадесет минути, разказващи най-новата история на Монголската църква, в очакване на посещението на Франциск, за да я обогати с една нова глава.