Йерусалим: приключиха разкопките в комплекса на Божи гроб
Светла Чалъкова - Ватикана
Истинска археологическа мисия на университета La Sapienza до Божи гроб в Йерусалим, където на 27 юни завършиха разкопките в района пред Ковуклията (параклиса, съдържащ гроба Господен). Интензивна работа, ръководена от професор Франческа Романа Стазола, която през 2019 г. започна систематично изследване в Светите земи, анализирайки Базиликата на Божи гроб, едно от най-свещените и символични места на християнството с голяма стойност както от историческа, така и от религиозна гледна точка.
Разкопките позволиха да се открие палеохристиянската артикулация на разположението на Ковуклията, до която се е стигало чрез две бели мраморни стъпала. Пред нея е имало настилка от каменни плочи, следи от която са открити в подготвителния хоросан; от тях е възможно да се реконструират размерите и развитието. Тази настилка е продължава около 6 м в източна посока, съединявайки се с площ от големи бели каменни блокове, добре загладени, подредени в посока север-юг. Това разположение представлява окончателния вид на Ротондата в края на 4-ти век, датирано от монетното съкровище, открито под подовата подготовка в каменни плочи и което съдържа последните емисии на монетите на император Валент (364-378).
Откриването на участъци от зидария преди края на 4 век потвърждава наличието на форми на организация на Ротондата, които все още предстои да бъдат реконструирани в тяхната цялост.
Появиха се и останките от основата на балюстрадата на литургичното заграждение от шестнадесети век, което остава в употреба до ремонтите от деветнадесети век.
Сред артефактите от особено значение е фрагмент от стенна облицовка, по всяка вероятност от Ковуклията, от фаза преди ремонта от 19-ти век, богат на графити, датиращи от 18-ти век на различни езици, сред които гръцки, латински, арменски
Реставрацията на пода вътре в Ковуклията позволи извършването на археологическо почистване под плочите. В параклиса на Ангела настилка от сиви мраморни плочи е била положена директно върху скала, от която са останали много малко останки под цокъла на сегашния параклис. Има и фрагменти от ниски стени, минаващи в посока север-юг, които трябва да са формирали основата на литургичните заграждения, споменати също от поклонничката Егерия в края на четвърти век; малко по-навътре, изрези в скалата маркират позицията на малкия олтар, който е поддържал част от камъка, затварящ гробницата.
Между параклиса на Ангела и гробницата, обработката на скалата и много малко останки от мраморна облицовка на стените позволяват да се пресъздаде конфигурацията на отвора на помещението, леко апсидално към самия параклис.
Вътре в гробницата се вижда предишен мраморен под от Средновековието и следователно обработката на самата скала със следи от интензивно присъствие я правят изключително гладка. Проследена и документирана е част от дъното на гробна камера, подобна на тези, открити в северната част на Ротондата, която е била запълнена, за да се улесни посещението на поклонниците от раннохристиянския период.
