Историческо споразумение на ООН за защита на международните води

Беатриче Д’Ашенци – Маня Кавалджиева – Ватикана

Възможността за създаване на морски защитени зони в международни води. Това е целта на договора за защита на открито море, приет от ООН след години на преговори. Мярка, считана за решаваща за защитата на 30% от океаните и земните маси, до 2030 г. Г-жа Ема Андреоне, директор по проучванията в международно право към CNR, обясни пред „Vatican News“ важността на споразумението: „Това е твърде сложен текст, съставен от четири големи глави, които се занимават със специфични теми, свързани с морските генетични ресурси, с възможността за създаване на инструменти за управление на зони за устойчиво управление в открито море, включително морски защитени територии за опазване на биоразнообразието“

Морската защита

Целта е да се запълнят празнините, оставени от Конвенцията на ООН по морско право, казва още г-жа Андреоне, както и да се изпълнят задълженията по отношение на защитата на морската среда. Всъщност договорът, официално известен като договор за „биоразнообразието извън националните юрисдикции“, също така въвежда задължението за извършване на проучвания за въздействие върху околната среда за дейности, които ще се извършват в международни води, от риболов до морски транспорт, но също така се позовава на по-противоречиви дейности, като дълбоководния добив. Експертката уточнява, че „това ще бъде много важно, тъй като ще бъде опит да се ограничат някои дейности във връзка със защитата на биоразнообразието в една всъщност малко позната среда и която, както е предвидено в споразумението, ще трябва да бъде изучавана“. Всъщност този механизъм ще трябва да държи сметка и след това да спазва мерките за управление и защита, които вече са предвидени от други международни организации в различни морета на света. „Централния въпрос“, казва Андреоне, „е именно създаването на сложна система за вземане на решения, насочена към създаване на морски зони с устойчиво управление или дори само за защита“.

Международните води

„Откритото море е среда, която в момента се използва свободно от държави и компании, подчертава директорката на CNR, тъй като досега тя не е била регулирана и приемането на договора прави възможно създаването на правила, каквито досега не е имало“. Наистина, тези международни води, откритото море, традиционно се считат за свободни морета и поради тази причина постигането на компромис относно това кои елементи трябва да бъдат регулирани, не беше  никак лесно". „Защото са налице и противоположни позиции, които варират в зависимост от нивото на индустриализация на държавите и тяхното развитие. Всеки има различни интереси. Затова фактът, че текстът бе официално приет, е отлична новина“. Договорът въвежда нова визия за планетата, близка до тази, насърчавана от папа Франциск в енцикликата Laudato Si', защото, по мнение на г-жа Андреоне, „препраща към схващането за планетата, която принадлежи на всички, богата на ресурси, които непременно трябва да бъдат споделяни и съхранявани, в интерес на бъдещите поколения”.