Търси

Vatican News
Шведката Грета Тунберг и германката Луиза Нойбауер на протест пред шведския парламент, заради промените в климата, 20 август 2021 Шведката Грета Тунберг и германката Луиза Нойбауер на протест пред шведския парламент, заради промените в климата, 20 август 2021  (Christine Olsson)

Един милиард деца в света са в риск заради промените в климата

„Климатичната криза е криза на правата на децата: въвеждане на индекса на климатичния риск за децата“, е първият цялостен анализ, извършен от УНИЦЕФ в сътрудничество с движението „Петък за бъдещето“ (Fridays for Future). Грета Тунберг е сред авторите на предговора на доклада.

Според доклада на УНИЦЕФ, младите хора, живеещи в Централноафриканската република, Чад, Нигерия, Гвинея и Гвинея Бисау са тези, които са най-изложени на риск от въздействието на изменението на климата, което застрашава тяхното здраве, образование и защита, и ги излага на смъртоносни болести.

Докладът класира страните въз основа на излагането на децата на климатични и екологични сътресения, като циклони и горещи вълни, както и тяхната уязвимост към тези шокове, въз основа на достъпа им до основните услуги.

Лансиран в партньорство с движението „Петък за бъдещето“ по повод третата годишнина от глобалното движение за протести срещу промените в климата, ръководено от младите хора, докладът установява, че около 1 милиард деца –  почти половината от 2,2 милиарда деца в света – живеят в една от 33-те държави, класифицирани с „изключително висок риск“. Тези деца са изправени пред смъртоносна комбинация от излагане на множество климатични и екологични сътресения, заедно с висока уязвимост от неадекватни основни услуги, като достъп до вода и канализация, здравеопазване и образование. Резултатите показват броя на засегнатите деца днес – цифри, които вероятно ще се влошат с увеличаването на въздействието на изменението на климата.

Индексът за климатичните рискове при децата установява, че:

  • 240 милиона деца са силно изложени на крайбрежни наводнения
  • 330 милиона деца  са силно изложени на речни наводнения; 
  • 400 милиона деца  са силно изложени на циклони; 
  • 600 милиона деца  са силно изложени на преносими болести; 
  • 815 милиона деца  са силно изложени на оловно замърсяване; 
  • 820 милиона деца  са силно изложени на топлинни вълниo; 
  • 920 милиона деца  са силно изложени на недостиг на вода; 
  • 1 милиард деца са силно изложени на изключително високи нива на атмосферно  замърсяване.  

 

"За първи път имаме пълна картина за това къде и как децата са уязвими към изменението на климата. Тази картина е ужасяваща, почти невъобразима. Климатичните и екологичните сътресения подкопават целия спектър на правата на децата, от достъпа до чист въздух, до безопасна храна и вода, образование, жилища, освобождаване от експлоатация и дори правото им да оцеляват. Практически животът на нито едно дете няма да бъде имунизиран срещу това", заяви Хенриета Фор, изпълнителен директор на УНИЦЕФ. „В продължение на три години децата от цял свят молят за действие. УНИЦЕФ подкрепя исканията им за промяна с неопровержимо послание: климатичната криза е криза на правата на децата".

 „Изменението на климата е дълбоко несправедливо: нито едно дете не е отговорно за повишаването на глобалните температури, но децата ще заплатят най-високата цена, като най-много ще пострадат децата от най-малко отговорните държави“, изтъкна още  Фор.

 „Без спешните действия, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове, децата ще продължат да страдат повече. В сравнение с възрастните, децата се нуждаят от повече храна и вода на единица телесно тегло, те са по-малко способни да преживеят екстремни метеорологични явления и са по-податливи на токсичните химически субстанции, на температурните промени и на болестите, наред с други фактори“, отбеляза г-жа Фор.

Затова УНИЦЕФ призовава правителствата, предприятията и заинтересованите страни да:

1.    Увеличат инвестициите за адаптиране към изменението на климата и за устойчивост в ключовите услуги за децата. За защита на децата, на общностите и на най-уязвимите от най-лошите въздействия на вече променящия се климат, основните услуги трябва да бъдат пренастроени, включително водоснабдяването, канализацията, здравните и образователните услуги.

2.    Намалят емисиите на парникови газове. За да се избегнат най-тежките последици от климатичната криза, са необходими спешни и всеобхватни действия. Страните трябва да намалят емисиите си с най-малко 45% (в сравнение с нивата от 2010 г.) до 2030 г., за да се задържи затоплянето на не повече от 1,5 градуса по Целзий.

3.    Да се осигури на децата обучение за климата и зелените умения, от съществено значение за тяхната адаптация и подготовка за последиците от изменението на климата. Децата и младите хора ще се сблъскат с всичките опустошителни последици от климатичната криза и водната несигурност, въпреки, че те са най-малко отговорни за това. Ние имаме дълг към всички млади хора и бъдещи поколения.

4.    Включване на младите хора във всички национални, регионални и международни преговори и решения относно климата, включително в конференцията  COP-26. Децата и младите хора трябва да бъдат включени във всички процеси на вземане на решения, свързани с климата.

5.    Уверяване, че възстановяването от пандемията COVID-19 ще бъде „зелено“, с ниски въглеродни емисии и инклузивно,  така че да не бъде компрометирана способността на бъдещите поколения да се справят и да отговорят на климатичната криза.

man / VatNews

27 Август 2021, 08:38