Послание от Световното движение на християнските работници за Деня на труда
Позовавайки се преди всичко на пандемията Covid-19, Движението подчертава: „Ние не се борим само срещу един разрушителен вирус на глобално ниво, но и срещу тенденция, която подкопава примата на работата. Вместо това, работата, като социална и лична ценност, издигаща достойнството на всеки индивид, винаги трябва да се държи на високо ниво като стандарт за човечеството“. Следователно призивът на Движението е да се „бди над бедните, които постоянно са лишени от своето достойнство, маргинализираните, които се редят на опашки в солидарните магазини за разпределението на хранителни пакети и солидарни чекове“, „устоявайки също на икономическата експлоатация на работниците“.
В посланието се подчертава също, че „броят на безработните продължава да се увеличава; малките и средни занаятчийски предприятия уволняват служителите си или фалират; работата е все по-несигурна; липсват достойни жилища и съществува неравенство в отношението към мъжете и жените“. Всички тези ситуации имат „сериозни последици в семействата - продължава Движението - където безработицата и несигурността водят до напрежение, насилие и здравословни и образователни проблеми“. Следователно, призивът на християнските работници е мъжете и жените, създадени по образ и подобие на Бог, да могат да „участват в устойчивото и солидарно развитие и в преобразуването на обществото към праведността“, така че „работникът да не се счита просто съоръжение или потребител“ по причина на икономически модел, който„ се грижи повече за икономиката, отколкото за човека“.
Насърчението на Движението на християнските работници е да се живее Деня на труда като „покана да се поддържа и продължи борбата за по-справедливо, братско и устойчиво общество“, в което „се зачитат човешките права“. „1-ви май - завършва посланието - не е просто еднодневна годишнина, а напомня за ежедневния ни ангажимент. Особено за християните това е ангажимент, насочен към човека, в името на Христос, за да може да се постигне промяна в глобален мащаб“.
Световното движение на християнските работници е международно движение, съставено от движения на християнски работници от цял свят, които се грижат за повишаване на съзнанието и постоянното човешко и християнско възпитание, и които организират социална и апостолска дейност за подобряването на живота на работниците от социална, икономическа и културна гледна точка. Първата среща на организма се провежда в Рим през май 1961 г., по повод 75-годишнината от енцикликата "Rerum novarum". Пет години по-късно, през май 1966 г., в края на Втория Ватикански събор, се ражда Движението с подкрепата на кардинал Йосиф-Леон Кардийн, основател на „Младите християнски работници“. Близо четиридесет движения от петте континента участваха в Учредителното събрание. От 2015 г. Движението на християнските работници е признато от Светия престол като „Международна асоциация на верните“ и като неправителствена организация има консултативен статус в МОТ (Международната организация на труда) в Женева.
Позовавайки се на Евангелието и социалната доктрина на Църквата, Движението иска да допринесе за реализирането на човешките, икономическите, социалните и културните права, както и за обнародването и прилагането на правата на работниците. За целта то организира консултации, сътрудничество и партньорство между всички движения на членовете, за да глобализира солидарността. Седалището на Движението е в Брюксел, Белгия.
svt/ vatn
