12 април 1961: Юрий Гагарин, първият човек в космоса
„Пейзажът е изумително красив и нов ... земната повърхност променя цвета си докато се осветява от черното небе, където мога да видя много добре звездите". Този глас е на първия космонавт в историята: Юрий Гагарин. Датата е 12 април 1961 година. На космодрума Байконур в Казахстан, този ден изглежда като всеки друг. Докато на стартовата площадка „номер 1“ не пристига микробус, подобен на онези, използвани за туристически обиколки. Оранжево-бялото превозно средство спира на малко разстояние от платформата, на която е поставена голямата метална решетъчна кула с ракета-носител Р-7 (известна и с името Семьорка). Наред с гигантската метална решетка, има няколко мостчета, които водят до „невралгичните точки“ на ракетата, висока около 40 метра.
От микробуса излизат двама мъже, облечени в оранжев скафандър и херметична каска; те поздравяват и след това с бързо щракване затварят външната козирка на каските. Преди да влезе в асансьора, като маха с двете си ръце, той поздравява техниците, които го чакат и онези, които го придружават до рампата, както и своя колега (Герман Титов), който трябва да остане на земята и който всъщност е резервният космонавт. Когато асансьорът стига до най-високата част на кулата, космонавтът преминава през металното рамо и достига отвора на малък кръгъл люк, с отворена врата. Той влиза в люка и за кратко време се настанява излегнат на единствената седалка в кораба, която е катапултираща. Космическият кораб е „Восток 1". В този момент името на космонавта все още не е известно, но след час ще го узнае цял свят.
Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в Клушино, Смоленска област. Той е пилот на руската авиация, с отлична биография според изискванията на отговорниците на руската програма. Изборът му става през 1960 г. Баща му е дърводелец, а майка му доячка в колхоз. Първият космонавт в историята е женен за медицинската сестра Валентина, една година по-малка от него. По време на историческия си първи орбитален полет, Юрий вече е баща на две дъщери, Елена и Галина, родена само пет седмици преди това.
„Сестра ми и аз, пропуснахме момента на най-голяма слава на баща ни, но в действителност митът остава неразрушим“, ни казва Елена Гагарина по време на неотдавнашната ни среща в дворцовия комплекс Венария Реале, близо до Торино, „аз бях само на две години, когато той изпълни тази мисия. Но си спомням следващите години, той винаги беше много зает с космическата програма. И, за съжаление, много добре си спомням драматичните дни на неговата смърт. Невероятната тълпа от хора, скръбта на целия свят ... Баща ми беше изключителен човек. И въпреки, че не го виждахме много, когато беше с нас, не ни оставяше без неговата любов и внимание. Той остава икона не само за Русия“, казва още Елена, която е изкуствовед и понастоящем директор на музеите в Кремъл, „но и за целия свят. Където и да съм била, в която и да е държава по света, дори след цялото това време, навсякъде ме карат да усещам колко голямо е възхищението от един истински мит".
Ракетата-носител запалва двигателите си и излита в небето на Казахстан, когато в Москва е 9.07 часа. Филмът за старта, много впечатляващ, се разпространява по света едва седем години по-късно: „Поехали!“ („Отпътуваме!“), казва Гагарин, който след 10 минути навлиза в орбита около земята. Оттам съобщава: „Виждам небето черно, напълно черно и виждам под мен Земята синя“. И още: „по хоризонта има ивица от ярко оранжево, което след това придобива син оттенък и след това преминава в черно. Това, което най-много ме впечатлява, е колко близо изглежда Земята, дори от тази височина“. „Восток 1“ преминава над Латинска Америка, след това над южната част на атлантическия океан и Африка. След една пълна орбита около Земята, става завръщането, критично, в слоевете на атмосферата.
На около 7 километра се разтваря главния парашут, последван, на 4 километра височина, с разтварянето на собствения. След това, на същата височина, Гагарин бива катапултиран, излетявайки заедно с креслото и спускайки се на земята с парашута, с меко приземяване на полето.
Приземяването става в Смеловка, Саратовска област, на малко разстояние от една крава и двама фермери, които изумени и невярващи гледат от своята ферма. Приземяването с изхвърлената седалка ще бъде потвърдено само тридесет години по-късно. Имало е опасение, че при кацане извън капсулата, мисията няма да бъде одобрена от Международната астронавтична федерация. Вестниците в цял свят оценяват събитието като „легендарно“, а някои наричат Гагарин „Христофор Колумб на новото време“. Така, с тази историческа мисия, започва нова ера: ерата на човека в космоса. Ера, която днес навършва 60 години. Днес и вече двадесет години, от 3 до 6 астронавти постоянно обитават космоса на Международната космическа станция. Човекът стъпи на Луната и сега се подготвя за нови завоевания, чрез международното сътрудничество. Но всичко започна на онзи 12 април 1961 година.
Вярващ човек, Гагарин загива на 34 години
„Не виждам никакъв Бог тук". Това е известна фраза на Гагарин. Но той не я произнася никога. Това потвърди Валентин Петров, бивш космонавт, преди няколко години, твърдейки, че Гагарин, кръстен в православната църква, е бил вярващ. Този последен факт е потвърден и от приятеля му Алексей Леонов, друга легенда на космонавтиката. Дъщеря му Елена също е кръстена и семейството винаги е празнувало Рождество Христово и Възкресение Христово. А в дома им има много икони. С две думи, е разрушен друг мит за първия легендарен човек на космоса и за първите пионерски подвизи на бившия СССР.
След историческия подвиг, Гагарин сътрудничи в подготовката на други космически мисии, като тази, която през 1963 г. ще изведе в орбита Валентина Терешкова. По-късно той сътрудничи за разработването на космическия кораб „Союз" (все още в експлоатация и днес) и продължава обучението, предназначено за командване на полета на „Союз 3", първият от програма след този на "Союз 1", който през 1967 г. завършва трагично с Владимир Комаров на борда, на когото Юрий е резерва.
След това той продължава да лети на изтребителите Миг, за да поддържа броя на полетните и учебните часове. Но на 27 март 1968 г., докато изпълнява нормален тренировъчен полет със своя инструктор Серьогин на изтребителя Миг-15, губи контрол над самолета и след завъртане и половина, самолетът се забива в земята. Гагарин не скача с парашута: по този начин те щяха да бъдат спасени, но изтребителят Миг щеше да се разбие в населена зона. Юрий загива на 34-годишна възраст.
Величествен е паметникът, посветен на Гагарин на площад в Москва; висок 40 метра и отлят от титан, той изобразява следата от ракета, на върха на която е статуята на първия космонавт в историята. В цял свят вече от години, на всеки 12 април, асоциации на любители на астрономията и астронавтиката честват астрономически и космически събития, наречени „Нощта на Юрий". Именно през настоящата 2021 година, „Нощта на Юрий“ ще бъде чествана още повече, на живо за тези, които могат, или чрез интернет мрежата.
man /Avvenire
