Търси

Vatican News
Военен преврат в Мианмар. Найпидо, 1 февруари 2021 Военен преврат в Мианмар. Найпидо, 1 февруари 2021  (LIFE@photography)

Военен преврат в Мианмар, арестувана е Аун Сан Су Чжи

Ръководителят на въоръжените сили поема всички правомощия в страната, наречена Мианмар, бивша Бирма, докато лидерката на партията, която има мнозинство, е арестувана. В изявление, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш остро осъди задържането на Аун Сан Су Чжи и други водещи политически фигури, и говори за нанесен удар на демократичните реформи

Фауста Сперанца – Маня Кавалджиева – Ватикана

Телевизионното съобщение бе: извънредно положение за една година. Първият акт бе арестуването на ръководителя на фактическото правителство, Аунг Сан Су Чжи, лидер на управляващата партия „Национална лига за демокрация“ (НЛД), която през ноември спечели безусловно парламентарните избори. Военните говореха за нередности седмици наред. Лидерката на партията, която получи Нобелова награда за мир през 1991 г., но която беше критикувана в международен план заради проблема с малцинството рохинги, остава много обичана в страната именно за нейната дългогодишна политическата борба срещу абсолютната власт на военната хунта, която, след като де факто управлява половин век, беше разпусната още след първите избори, спечелени от Лигата през 2011 г. Но, при редуващи се възходи и падения, армията запази контрола върху три ключови министерства: вътрешното, на отбраната и това за Границите.

Апел за мир на папата

По време на своето апостолическо пътуване в Мианмар и Бангладеш от 26 ноември до 2 декември 2017 г., папа Франциск говори за помирение, подчертавайки, че националният мир преминава през зачитането на правата на човека.

Съединените щати „продължават да потвърждават силната си подкрепа на демократичните институции“ и „в координация с нашите партньори в района, призоваваме военните сили и всички други „заинтересовани страни“ да се придържат към демократичните норми и да освободят задържаните“. Това заяви Белият дом, подчертавайки, че президентът Джо Байдън е информиран за събитията, включително за ареста на Аун Сан Су Чжи.

Въпросът с малцинството рохинга в щата Ракхайн

През 2016 г. избухна въпросът с мюсюлманското малцинство, бягащо в Бангладеш при нечовешки условия. Става дума за малцинство от  щата Ракхайн, известно с името Рохинга, на границата с Бангладеш. Произходът на рохингите е доста обсъждан: някои ги смятат за местни жители на щата Ракхайн, докато други твърдят, че са мюсюлмански имигранти, които първоначално са живеели в Бангладеш. Преместили се в Бирма по време на британското господство. Според закона за гражданството от 1982 г., рохингите  не  са  част  от 135-те етноса,  признати от държавата и следователно нямат право на бирманско гражданство.

Преди репресиите от 2016/2017 година, в страната са живели около един милион души; през декември 2017 г., близо  625 хиляди  от тях  са се приютили  в бежанските лагери в Бангладеш. Според докладите на ООН, те са едно от най-преследваните малцинства в света.

Именно през онези години, Сан Су Чжи бе силно критикувана на международно ниво като фактически лидер на страната, макар и в ролята й на външен министър. След  първоначалното си мълчание, след това прекъснато през септември 2017 г., тя заяви, че страната й е готова за „международна проверка“ за това как правителството е управлявало кризата с мюсюлманското малцинство в будистката държава, както и за проверка на статута на 410 хиляди бежанци в Бангладеш.

Кризата в края на 80-те години

До 1989 г. страната се наричаше Бирма, след което бе взето решение за името Мианмар. В края на 80-те години страната навлезе в тежка икономическа криза, последвана от пълен хаос и държавен преврат. Хиляди хора загинаха в сблъсъците. Военната хунта на власт направи многобройни промени в конституцията, която беше одобрена през 1974 г. и през 1989 г. обяви избори за следващата година, които бяха спечелени от опозиционни партии, сред които  „Националната лига за демокрация“, водена от Аун Сан Су Чжи и Тин Чуо .

Резултатът от гласуването обаче не бе спазен: военната хунта не позволи на Сан Су Чжи и нейната партия да управляват и тя остана под домашен арест в продължение на години. Страната стана  Съюз на Мианмар, накратко Мианмар. Хунтата промени и имената на много други места, с обяснението,  че иска да се дистанцира от имената от времето на британската колонизация, продължила повече от век, считано от 1824 година.

01 Февруари 2021, 22:27