Търси

Vatican News
Папа Йоан Павел II в Рилския манастир, май 2002. Папа Йоан Павел II в Рилския манастир, май 2002.  

Максим Минчев: едно от най-епохалните събития в новата история на България

Максим Минчев бе един от главните организатори на историческата визита на Главата на Римокатолическата църква в България. Ръководи едни от най-големите пресцентрове в България с акредитирани 1054 журналисти от над 50 държави, който в продължение на четири дни осигури информационното покритие на посещението на Йоан Павел ІІ в България и всяка негова стъпка: срещата му с представителите на Българския Свети Синод, концерта в НДК, посещението му в Рилския манастир, голямата литургия в Пловдив на която обяви трима Блажени на Католическата църква, срещата с младежите в пловдивската катедрала, посещението в Народната библиотека, храм-паметника „Александър Невски”, срещата му с политически, обществени и религиозни лидери в България.
Максим Минчев коментира визитата на Йоан Павел II в България

Какво остави у вас посещението на Папата в България?

Връщате ме към един от най-красивите моменти в моя живот и в моята професионална кариера. За мене тези няколко дни бяха един своеобразен връх в професионалната ми кариера, едно училище за това как трябва ние като журналисти да се справяме, когато трябва да отразяваме такива високо извисени събития, каквото беше визитата на Папа Йоан Павел ІІ в България. Наистина имах щастието да бъда член на организационния комитет,  още през 1994 г., когато първата българска многопластова и различна делегация посети Папата, ние го поканихме и той 8 години по-късно изпълни своето обещание. За нас визитата на Папата като българи имаше огромно значение. Разбира се, хората винаги слагат на първо място политическото значение, защото идвайки в нашата страна, той практически призна, че България няма никаква връзка с нашумелия тогава атентат срещу Папата през 1981 г.  Йоан Павел ІІ дойде в България и отми едно петно, което незаслужено беше хвърлено върху престижа и имиджа на моята и на нашата страна. Но аз мисля, че визитата на Папата има и още други измерения.. Това беше визита на духа. Той дойде в държавата, в която са работили Кирил и Методий, а по-късно и техните ученици, които съвсем заслужено обяви за „покровители на Европа”. Той дойде в една държава, където християнската цивилизация и култура са настъпили много рано; в една държава, която е пример за Източна Европа и за славянството; в една държава, която има висок дух, и в това отношение неговата визита имаше много, много различни послания. Това бяха послания на мира, на приятелството, на духовното единство, на цивилизацията. Визитата на Папа Йоан Павел ІІ беше за мене едно от най-епохалните събития в цялата нова история на България.

Вие сте един внимателен наблюдател на социално-политическите обществени събития в България. Забелязвате ли някакви плодове от тази визита, промени ли нещо в поведението, начина на мислене и отношението?

Да, разбира се. Визитата на Йоан Павел ІІ в България има и друго значение. Тя показа още веднъж, че ние, християните трябва наистина вече да спрем да се занимаваме с разделението на християнството. Факт е, че самия Йоан Павел ІІ беше един усилен радетел на икуменизма и за единството на религиите. Това беше един човек, който посети практически целия свят и освен православни страни посети държави, където християнството не е господстваща религия: в страни на исляма и  където е разпространен будизмът. С това показа, че неговото желание е всъщност религията да служи за добруването на хората и за сближаването на народите, да служи за човешкия прогрес и за духовното извисяване както на отделния човек, така и на отделни групи и държави, народи. Не случайно всяка година ние виждаме, че Папата, преди Йоан Павел ІІ, а сега Бенедикт ХVІ, се обръща към цялото човечество с призив за запазване на мира, за дружбата между народите, да няма насилие, да се преодолеят най-големите човешки недостатъци на човечеството, като глада, бедността и т.н.. Всичко това е много важно и идването на Папата за мен промени не само отношението на Ватикана към България,  не само на отношението на мнозина към нашата страна, незаслужено опетнена след атентата, но промени и отношението към Католическата църква. Ние разбрахме, че не трябва да се вглеждаме в тези големи за някои, а за мене много малки различия, а трябва да търсим нещата, които ни обединяват. Папа Йоан Павел ІІ с неговата визита, с неговия поклон към България с нейната история, православна традиция и култура доказа, че ние трябва да надмогнем тези малки различия и да вървим към това духовно обединение, което истински ще спаси човечеството.

От близките ви срещи с Йоан Павел ІІ и вашият личен контакт, остана ли нещо, което дълбоко  ще съхранявате  в сърцето и в паметта си?

Не може да не остане. Аз имах  щастието да имам 8 срещи в продължение на близо 10 години с Папа Йоан Павел ІІ. В някои от тях имах възможността да разговарям с него, макар и накратко, защото времето му винаги беше ограничено. Но всеки досег с  Йоан Павел ІІ аз приемах като някакъв подарък от Бог, защото нямаше и още не съм срещал по-благ, по-човечен, по-добросърдечен човек от него. Папа Йоан Павел ІІ беше един истински пример за това, какъв трябва да бъде човека въобще.  Изпитвах невероятно вътрешно извисяване, изпитвах много топли чувства и дълго време след това не можех да се отърся от тези невероятни човешки, големи, топли, изпълнени с енергия чувства, които излъчва при всеки контакт. Апропо, минаха години, Папа Йоан Павел ІІ вече е Блажен. Няколко пъти съм ходил на неговия гроб в Свети Петър, но повярвайте ми, дори и когато не е между живите,  той продължава да има същото магнетично въздействие върху мен.

Как почувствахте комуникатора Папа Йоан Павел ІІ, имаше ли нещо по-различно в него?

Той имаше възможността тихо, бавно, но много точно да отправя послания, които много бързо и директно стигаха не само до съзнанието, но и до сърцето на хората. Апроро, не само в неговите лични контакти, не само четейки неговите прекрасни произведения, които той ни остави в неговата огромна творческа дейност, но дори и когато съм присъствал на неговите масови срещи на площад Свети Петър във Ватикана и дори когато съм го гледал по телевизора за големите литургични служби, винаги съм усещал как този човек умее да завладява сърцата и духа на милиони хора. Уникален човек беше Йоан Павел ІІ и ще завърша пак там, откъдето започнахме. За мене това е един от най-светлите мигове в моя живот”.

С Максим Минчев разговаря Димитър Ганчев

28 май 2012

16 Ноември 2020, 08:53