Търси

Vatican News
Карта на преследваните по света християни, 2018 г. Карта на преследваните по света християни, 2018 г. 

Християни, затворени заради тяхната вяра

Всеки месец над 300 християни, в 50 страни по света, биват несправедливо затваряни заради тяхната вяра: това е драматичната цифра, посочена в доклада със заглавие „Освободи затворниците си. Доклад за християните, несправедливо задържани заради тяхната вяра“, изготвен от папската фондация „Помощ за Църквата в нужда“

Проучването посочва конкретни случаи на християни, задържани главно в четири държави (Нигерия, Еритрея, Пакистан и Китай), като анализира лишаването от свобода по причини на съвест, произволно задържане, несправедливи процеси, неподходящи условия в затвора, случаи на изтезания, както и натиск, за да бъдат накарани  хората да изоставят вярата си. Например в Нигерия „отвличането на християни е най-сериозното явление. Всяка година повече от 220 вярващи са отвлечени и несправедливо затворени от групи на джихадистките милиции. Отвличанията с цел откуп често водят до убийства на протестантски и католически свещеници”.

Същото може да се каже и за Египет, където „млади коптски християнки са отвлечани и принуждавани да се женят за своите нехристиянски похитители“, докато „в Еритрея има повече от хиляда несправедливо задържани християни“.

В Азия сценарият е също толкова сериозен: в Пакистан „понастоящем има около хиляда случая на принудителна промяна на вярата на млади християнки и индуистки годишно“, докато в Северна Корея се наброяват „около 50 хиляди християни в трудовите лагери, т.е. почти 50 на сто от общия брой на затворниците“. В Мианмар  се смята, че от 2018 г. армията е разпитала и арестувала 100 пастири и принудително е вербувала християнски студенти.

Докладът показва също така „опустошителното и безпрецедентно въздействие", на коронавируса върху несправедливото задържане.  По-конкретно, папската фондация посочва, че „три ключови фактора са довели до влошаване на ситуацията: на първо място,  частичното или пълното затваряне на съдилищата и спирането на други правни дейности, са довели до допълнителни закъснения на обжалванията, направени от християните в затвора“; на второ място, „тъй като религиозните служби са станали онлайн поради вируса и в съответствие с наложената изолация и други мерки за сигурност, авторитарните правителства  са успели да увеличат наблюдението и репресиите срещу хората, които, според тях, са участвали в предполагаеми незаконни дейности"; накрая, пандемията „предостави на преследвачите  възможността да нанасят удар в момент, в който цялото внимание е насочено към справянето със спешната ситуация на коронавируса“.

 „Помощ за нуждаещата се църква“ припомня, че „както бе показано в многото специализирани доклади, християните са най-преследваната религиозна общност“. Според изследователския център „Pew“ наистина „несправедливото задържане на християни както от страна на държавите, така и от страна на неправителствени служби,  се очертава като нарушение на правата на човека в 143 държави, където има сериозни насилия". Но докладът посочва и голям брой „малцинствени религиозни групи, засегнати от несправедливо задържане" и затова отново подчертава необходимостта „да се действа незабавно", тъй като „от твърде дълго време религиозната омраза е била подценявана при обяснението на явлението несправедливо задържане", излагайки все повече на риск религиозните малцинства.

Трябва да се подчертае, че проучването на „Помощ за Църквата в нужда“ започва с две фигури – символ  на преследванията заради вярата: първата е Азия Биби, пакистанската християнка, лъжливо обвинена в богохулство, която бе затворена за девет години. Тя е тази, която подписа предговора на доклада и напомни, че е „време да кажем истината на тези, които имат власт, за да могат онези, които се противопоставят на закона като задържат невинни хора, най-накрая да бъдат изправени пред съда. Време е правителствата да започнат да действат. Време е да започнем да се проявяваме в защита на нашите общности от верни, уязвими, бедни и преследвани хора. Не трябва да спираме, докато потисникът най-накрая не чуе нашия вик: „Освободи затворниците си“.

Втората фигура, която се припомня, е тази на отец Паоло Дал'Олио, отвлечен в Сирия на 29 юли 2013 г.: „Малко хора са се занимавали в такава степен  с въпроса  за религиозната свобода, колкото него,  малцина са страдали повече от него заради убежденията си“, се подчертава в доклада на  папската фондация, като се заключава: „Отец Паоло е един от петимата свещеници, сред които и  двама епископи, отвлечени от самозваната ислямска държава ИДИЛ в Сирия през 2013 г.: мъже на вярата,  за които не се знае къде са задържани, нито дали са все още са живи”.

man /VatNews

30 Ноември 2020, 19:40