Икуменическа молитва за мир между двете Кореи

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

75 години след края на Втората световна война и 70 години след началото на корейската война от 1950 до 1953 г., завършила с примирието от Пханмунджом, надеждата е винаги една и съща: да се постигне мир, за се сложи край на войната, защото опасността все още съществува. Затова всяка година в неделята, предшестваща годишнината на 15 август, денят на освобождението на Корея от японското потисничество, но и деня на разделението между Севера и Юга, всички християни са поканени от Световния съвет на църквите (ССЦ) да се присъединят към молитвата за мир и за обединение на Корейския полуостров. През годините вселенският ангажимент за открит диалог между Сеул и Пхенян бе белязан от различни моменти: от първата официална среща с Федерацията на корейските църкви, до хуманитарния отговор на глада от началото на 90-те години, до позицията за ядрено разоръжаване.

През миналия юни, по повод 70-те години от началото на конфликта, представителите на християнските църкви прочетоха икуменическо послание за мир, в което бе припомнен „ужасяващо разрушителния конфликт“, след който никога не бе постигнат мирен договор и с което послание бе насърчена незабавна официална декларация за край на войната в Корея и за бързи стъпки към приемането на мирен договор, който да замени  примирието от 1953 г.

Молитвата, същност на християнина

Следователно много са икуменическите инициативи, за да остане насочена към  Корея  светлината на прожекторите, като например организирането на последното съвещание на Вселенския събор на църквите в град Пусан, в югоизточната част на страната, както и вселенското поклонение за молитва на границата между двете Кореи, изключително символично място, свидетелство за раната от десетилетия. Насърчаването на мира и разоръжаването, особено на ядреното разоръжаване, винаги е било приоритет на ССЦ и  Мишел Шарбоние, член на Централния комитет на ССЦ и пастор във валденската църква на Торе Пеличе  изтъква това, като обяснява колко то е важно в този момент, защото опасността от „връщане към въоръжаването, към ядреното въоръжаване, винаги е зад ъгъла“. Затова се отправя покана за съвместна молитва за мир, за обединение на страните, за разрушаване на стената на омразата и недоверието, за насърчаване на култура на помирение и солидарност“.