Посланик Паташев: с визитата на папата България бе припозната като съзидател на мира
Това споделя пред Радио Ватикана Н.Пр Богдан Паташев, посланик на България към Светия Престол и Суверения Малтийски орден, който зае този пост малко след историческата визита на папа Франциск в България (5-7 май 2019).
"Спомням си с вълнение пристигането, преди точно една година, на папа Франциск на българска земя. Помня по-особено приготовленията за посрещането, в което се включиха и в продължение на месеци работиха много български държавни институции. Бяха се ангажирали и други църковни и неправителствени институции и хора на различни нива. Работата по подготовката беше изключително интензивна, но бих казал с удовлетворение, беше абсолютно успешна. В подготовката и дните на посещението участваха и много доброволци католици, православни и мюсюлмани. В самолета, на път за България, папа Франциск обобщи пред журналистите: „Очаква ни кратко посещение, само три дни, но организаторите са го подготвили много, много наситено… да се възползваме от това…“. Медиите също дадоха значителен принос за подготовката на обществото и за богатото отразяване на различните моменти от визитата. Смея да кажа, че цялото българско общество очакваше с интерес второто посещение на папа в България.
Като оставим настрана емоциите от пристигането и посрещането в България на един от най-добре разпознаваемите световни лидери, добре е да си припомним някои основни послания и акценти. Първите официални слова произнесени от папа Франциск пред президента на Републиката, пред представителите на българската общественост и дипломатическия корпус акредитиран у нас бяха много важни за страната ни и прозвучаха така: „Радвам се, че се намирам в България – място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа и отворена врата към Близкия Изток! Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт.“
Важен беше изборът на мотото на посещението на папа Франциск в България - „Pacem in terris / Мир на земята“. Ватиканската администрация и най-вече дипломация, която е сред най-древните и опитни и много добре следи процесите в света, избра това мото, а папата пожела посещението му в България да бъде по стъпките на св. Йоан XXIII, велик негов предшественик, не само приятел на България, но и всепризнат миротворец в моменти на заплашваща планетата конфронтация в периода на студената война.
От дните на посещението на папата си спомням още, споделената емоция и взаимен интерес. Докато българските граждани се стичаха по площадите и участваха заедно с официалните български власти в различните събития, много представители на ватиканската делегация, а и самия папа Франциск споделяха искреното си вълнение от срещите с децата и с възрастни хора на България, с католическата общност, с представителите на различните вероизповедания, с предстоятеля на Българската православна църква – „един Божи човек“, със земята и историята ни. Покрай установения протокол на папските визити, който предвижда строго регламентирана поредица от официални срещи, у нас се състоя и едно важно събитие, което определи до голяма степен значимостта на посещението, а именно срещата и апела за Мир по земята, на 6-и май вечерта. На това извънредно събитие присъства българският премиер и цялото правителство, официални представители на религиозните изповедания в страната и много граждани, сред които имаше представители на всички вероизповедания и вярвам, че това събитие имаше и своя знаков смисъл пред света.
Какъв белег остави визитата на папата в България?
Основният белег от визитата беше именно в нейния завършек, срещата и молитва за Мир по света. Споменах, фината ватиканска дипломация, която следи процесите на всички континенти и се ползва с особен авторитет не само сред страните на т.нар. западни демокрации, но и сред страните в мюсюлманския свят и не на последно място сред държавите от по-бедните региони на планетата. Папската дипломация не само следи процесите по света, но умее дискретно да насърчава добрите политики и където е необходимо да се дистанцира без да подлага на директна критика.
Всички знаем, че папата обича да изпраща послания чрез знаци и символи. Решението му да посети България, освен многото различни аспекти, бе и знак на признание за ролята на страната ни в региона, за старанието което България отдавна полага за интеграцията на съседните страни в общия ни европейски дом.
Смятам, че мотото на визитата и срещата за мир подчертаха пред световната общност един своеобразен прочит на ватиканската дипломация на динамиките в нашия регион, в този исторически момент. Какъв белег остави?
За страната ни основен знак бе признанието, което една такава визита неотменно носи със себе си. За няколко дни България и българското общество и история бяха във фокуса на вниманието на политици, дипломати, медии и зрители от цял свят. От друга страна, съм сигурен, че за мнозина българи срещата с папа Франциск и неговата делегация бе среща с една необичайна, различна реалност.
Важен остава знакът, че България и българското общество и българската земя бяха припознати като съзидатели на Мира и от нашата столица бе отправен апел и молитва за Мира по целия свят. Не са много местата на планетата, които са били белязани от присъствието на исторически фигури, които са ги направили убежища на мира. Нашата земя и обитателите й са вдъхновявали преди, вдъхновяват и сега за съхранението и изграждането на мир.
Такъв белег виждам от случилото се преди година, белег, който да напомня за ролята, която България със своите граждани и институции може да води отговорно сега, както е могла и е правила в миналото, но може и най-вече е насърчена да играе в бъдеще със съзнание и отговорност.