Кардинал Паролин: задачата на свещеника е да бъде с нараненото човечество
Светла Чалъкова - Ватикана
На 6 февруари 2024 г. в базиликата „Свети Петър“ бе отслужена литургия за откриването на международната конференция за постоянното формиране на свещениците, организирана от Ведомството за духовенството.
Светата литургия бе предстоятелствана от Ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паралин. В проповедта си той изрази своята благодарност към свещениците, които „всеки ден отдават живота си, жертвайки се за каузата на Евангелието, често в тишината на смирената и търпелива сеитба, понякога в болезнената самота на неразбирането“.
Кардинал Паралин посочи, че в някои контексти много свещеници чувстват „ безразличието или враждебността на преследването, но продължават да носят в сърцата си чудото на вярата, която се преражда всеки ден в извора на любовта на Исус и след това тече и се разпространява като жива вода по време на упражняването на пастирското служение“.
Държавният секретар подчерта, че свещеникът е ученик, тръгнал на път да следва Господа. Приемайки с радост своето призвание, той „се потапя в историята на Божия народ като застъпник“. Придружавайки поверения му народ, свещеникът става за него „живо Евангелие, знак и оръжие на милосърдната любов на Отца”.
Кардиналът призова свещениците да „следват стъпките на Добрия пастир, в единство с епископа и помежду си“, като посветят живота си „в служба на вярата на братята и търсене на братство“, но да се наведат до наранено и потиснато човечество, нуждаещо се от спасение.
Държавният секретар припомни думите на Франциск, отправени към духовенството на Южен Судан на 4 февруари 2023 г., че специалната задача на пастира е да бъде с хората, сред тяхното страдание, сълзи, търсене на Бог и братска любов. Това не е лесна задача, затова никога не трябва да забравяме, че свещениците също са хора, със своите слабости, умора, страхове и проблеми.
Постоянното формиране на свещениците се основава преди всичко на „грижа за личните взаимоотношения с Господ“, отбеляза кардиналът, като насърчи участниците в конференцията да отидат отвъд външната религиозност и „да се грижат за истинските взаимоотношения с Господ и истинското приемане на Евангелието“.
