Монс. Галахър: две държави, единствено решение на конфликта в Светата земя

L'Osservatore Romano

„Решение за две държави, единственият начин за разрешаване на този безкраен конфликт, така че израелци и палестинци най-накрая да могат да живеят в мир и сигурност“: позицията на Светия Престол във връзка с драматичната ситуация в Светата земя беше потвърдена на 2 февруари от архиепископ Пол Ричард Галахър в Марсилия. Секретарят за отношенията с държавите и международните организации участва в Конференция, проведена в базиликата „Нотр Дам дьо ла Гард“ с консулския корпус, с представители на източните общности, със свещеници, дякони и ръководители на архиепископските служби на местната френска църква, ръководена от кардинал Жан-Марк Авелин.

Преди да отговори на въпроси на присъстващите, прелатът изнесе доклад за дипломацията на Светия Престол в настоящия контекст. Подновявайки загрижеността, изразена на няколко пъти от папа Франциск, той говори за Близкия Изток, разкъсван от разделения, за страданието на иракския и сирийския народ и на бежанците в Йордания и Ливан; за „радикализирането на конфликта на Руската федерация в Украйна, след почти две години война и стотици хиляди невинни жертви“; за напрегнатите отношения между Армения и Азербайджан в Южен Кавказ, с драмата на разселените хора в Нагорни Карабах; „за силното напрежение в Америка, по-специално между Венецуела и Гвиана, в Перу и Никарагуа, където дори и да няма открита война“, са налице „явления на поляризация, които отслабват демократичните институции“; и за „африканския континент, засегнат от многобройни  хуманитарни кризи, дължащи се на международния тероризъм (особено в Сахел), от сложни социално-политически проблеми и от опустошителните последици от изменението на климата, както и от последиците от военните преврати и от някои резултати от изборите, характеризиращи се с корупция, сплашване и насилие“, с произтичащите от това миграционни явления, споменавайки и посещението на папа Франциск  в Марсилия през миналия септември за приключването на форума „Средиземноморски срещи“.

Задавайки си въпроса какво може да направи дипломацията, изправена пред трагедиите на този свят, монсеньор Галахър представи историята на дейността на Светия Престол, който чрез мрежата на папските представителства поддържа отношения със 184 държави, първата от които ле именно Кралство Франция през ХV век. „Главните и неизменни цели на Светия Престол – обединяващи различните понтификати – са защитата на свободата на богослужението и на религиозната свобода; насърчаване на етична визия по големите въпроси, които вълнуват човечеството; защитата на достойнството и на основните права; насърчаване на помирението, на мира и на цялостното развитие на личността“.

Преди всичко, добави монс. Галахър, става въпрос да „се работи за мира, крехка и същевременно взискателна дума, в исторически момент, в който тя се оказва все по-застрашена, отслабена и частично изгубена". „Нетипична дипломация“ я нарече Галахър, „освободена от всякакви политически, икономически или военни амбиции“, която с течение на времето „успя да превърне своята специфичност в сила, а гласа си в компас, който ръководи съвестта през трагедиите на този свят".

Изброявайки „признаците на надежда през последните месеци, които демонстрират“ как дипломацията не е „бездействаща“, той цитира неотдавнашното назначаване на папски представител, резидент на Ханой, благодарение и на сътрудничеството на Църквата на Виетнам; ратифицирането на Допълнителното споразумение между Светия Престол и Казахстан, което улеснява присъствието на пасторски служители в централноазиатската държава; стогодишнината от дипломатическите отношения с Република Панама, 70-та годишнина на отношенията с Ислямска република Иран, 60-та годишнина на отношенията с Република Корея и 50-та на тези с Австралия.

И към всичко това, коментира прелатът, „очевидно се добавя влиятелното посредничество, упражнявано пряко от папата“, като се има предвид, че „дипломацията на Светия Престол предвижда и пряката намеса на папата“, както по време на аудиенциите във Ватикана с държавни и правителствени ръководители, и други обществени личности, така и по време на апостолическите пътувания, последните бяха тези в Монголия, Демократична република Конго и Южен Судан, и в Унгария. И накрая, „друга област е ангажиментът на Църквата в междурелигиозния диалог“ като истински „път на мира“.

Денят в Марсилия на секретаря за отношенията с държавите и международните организации започна рано сутринта в базиликата „Сен-Виктор“, където приключи традиционното шествие за празника Сретение Господне.

По време на проповедта, архиепископ Галахър предаде на присъстващите „благодарността и окуражаването на папа Франциск“, който „миналия месец септември бе дълбоко трогнат от топлината на вашето гостоприемство, от смелостта, с която ден след ден посрещате предизвикателствата и несгодите, както и от вашата отдаденост за култура на срещата с Бог и с другите". Именно  „празник на срещата" е името, с което на Изток се ражда празника Сретение Господне. Празнуващият акцентира върху „главните герои“ на срещата в храма на Йерусалим – Дева Мария, Йосиф, младенеца Исус и възрастните Симеон и Анна – като свидетели на надеждата. По същия начин като Марсилия, архидиоцезът и градът, които със своите жители представляват „мозайка от надежда“, приемаща многото мигранти, които пристигат тук в търсене на по-добро бъдеще.

Проповедта завърши с благославянето на зелените свещи, които напомнят за цвета на мантията на Богородица, и на „navettes", бисквитите с аромат на портокалови цветчета, с характерна форма на лодка, които според традицията символизират пристигането в Прованс на трите Марии, последователки на Христос.

man /VatNews