Нови декрети на Ведомството за процесите на светците

Светла Чалъкова - Ватикана

Става въпрос за признаването чудо чрез застъпничеството на канадска монахиня, блажена Мария Леония Паради (истинско име Алади Виржини, 1840-1912). Тя е основателка на женската монашеска  конгрегация на Малките сестри на Светото семейство, чиято мисия е да оказва материална и духовна помощ на духовенството чрез работа в енории, колежи и духовни семинарии.

Друг декрет се отнася до признаването на мъченическата смърт на полския свещеник отец Михал Рапач (1904-1946), убит от омраза към вярата по време на установяването на комунистическата диктатура в Полша. Въпреки заплахите и опасностите, той продължил усърдно да изпълнява пастирските си задължения в село Плоки в южната част на страната, изразявайки готовност дори да пожертва живота си от преданост към Христос и Църквата. Вечерта на 11 май 1946 г. е отвлечен от въоръжени привърженици на комунистическата идеология и жестоко убит в една от близките гори.

Други декрети се отнасят до признаването на героичните добродетели на четиримата Божии раби. На първо място, става дума за арменския капуцин, епископ Гурех Аванес Зарабян (1881-1972), когото много арменски вярващи са смятали още приживе за светец. Този пастир се е грижил много за арменците в Турция, Гърция, Сирия и Италия, особено за младежите, които са загубили родителите си по време на геноцида. Помагал е на своите сънародници, озовали се в чужбина, отваря вратите на манастири за тях, основава училища, църкви и къщи за духовенството.

След това следва декрета, който признава героичните добродетели на италианския капуцин, отец Джанфранко Мария Кити (1921-2004), преминал през трънлив жизнен път от участник във Втората световна война на фашистка Италия и някои други военни кампании до пастир и военен свещеник.

Светият престол също признава героичните добродетели на испанския епархийски свещеник отец Себастиан Гили Вивес (1811-1894), известен с безстрашната си грижа за децата и бедните по време на епидемията от холера, дълбокия му молитвен живот и разпространението на култа към Пресвето сърце Исусово.

Последният декрет, обнародван от папата, се отнася до италианската монахиня Мадалена на Света Тереза ​​от Младенеца Исус (истинско име Мадалена Роза Валпата, 1918-1946) от Конгрегацията на дъщерите на Църквата. Краткият ѝ живот е белязан от тежки болести и молитва. Малко преди смъртта си сестра Мадалена се поднася на Бог, като горещо моли за единство между християните.