Търси

калдинал Паролин отпътува за Дубай калдинал Паролин отпътува за Дубай 

Кард. Паролин: папата призовава за нов подем от СОР28 в свят, който се разпада

Ватиканският държавен секретар кардинал Паролин, който днес ще бъде в Дубай, за да участва в Конференцията за климата, споделя пред ватиканските медии безпокойството и надеждите на папата във връзка с климатичната криза, войните и разделенията, които разкъсват планетата. За кризите в Близкия Изток и войната между Русия и Украйна, той отново подчертава постоянния ангажимент на Светия Престол за изграждането на мира

Масимилиано Меникети

Държавният секретар на Ватикана, кардинал Пиетро Паролин, ще постави началото на работата на делегацията на Светия Престол на Cop28, Конференцията на ООН за изменението на климата, която се провежда в Дубай. Пристигането е предвидено за днес, 1 декември, денят, в който папата трябваше да пристигне в Обединените арабски емирства. Франциск „с голямо съжаление" трябваше да се откаже от това пътуване, за да избегне влошаване на възпалението на белите дробове, което го засегна през последните дни.

Ваше Високопреосвещенство, папата няма да може да участва в Международната конференция за климата в Дубай, както би искал. Какви са очакванията и надеждите на Франциск за Cop28?

В сърцето на папата е налице съзнанието за необходимостта да действаме за грижата за нашия общ дом, неотложността на смели позиции и нов тласък към местни и международни политики, така че човекът да не бъде заплашван от пристрастни, късогледи или грабителски интереси. COP28 е призована да даде ясен отговор от страна на политическата общност за спешно и решително справяне с тази климатична криза, както ни показва науката. Папата не можа да отиде в Дубай, но за първи път решение на папа да бъде там ясно произтича от насърчението Laudate Deum, в което той припомня, че вече са изминали осем години от публикуването на енцикликата Laudato si' и в което той пожела да сподели с всички страданието на планетата и „прочувственото безпокойство" за грижата за нашия общ дом. Папата обяснява, че „с течение на времето... ние не реагираме достатъчно, тъй като светът, който ни приема, се разпада и може би се приближава до точка на пречупване“ (№ 3). Научните изследвания не само подчертават сериозното въздействие на изменението на климата, предизвикано от човешкото поведение, но вече е ежедневна новина, че ставаме свидетели на екстремни природни явления, които в целия свят оказват силно влияние върху качеството на живот на голяма част от човешкото население и по-специално на компонента, най-уязвим към климатичната криза, който е най-малко отговорен за причиняването на тази криза.

Светият Отец многократно се позовава на думата смелост, молейки правителствата за политики за цялостна екология, за да се защити човека и нашия общ дом. Какви са очакванията за COP28?

И по този въпрос Laudate Deum е много ясно: „Ако имаме доверие в способността на човешките същества да надхвърлят малките си интереси и да мислят мащабно, не можем да се откажем от мечтата си, че COP28 ще доведе до решително ускоряване на енергийния преход, с ефикасни ангажименти, които да бъдат наблюдавани постоянно. Тази Конференция може да бъде повратна точка, доказвайки, че всичко, което е направено от 1992 г. насам, е сериозно и целесъобразно, в противен случай ще бъде голямо разочарование и ще изложи на риск всичко добро, което е постигнато до момента” (№ 54).

Наистина надеждата е Cop28 да може да даде ясни указания за улесняване на това ускорение. Енергиен преход, който може да бъде изразен по различни начини, като се започне от постепенното и бързо намаляване на изкопаемите горива чрез по-голямо използване на възобновяема енергия и енергийна ефективност, както и чрез по-голям ангажимент при възпитанието за цялостна екология.

Затова е добре да повторим това, което Светият Отец и Светият Престол често са повтаряли: икономическите и техническите средства за борба с климатичната криза са необходими, но не са достатъчни; от съществено значение е те да бъдат придружени от образователен процес, който да повлияе на промяната в начина на живот и на средствата за производство и потребление, насочен към насърчаване на обновен модел на цялостно човешко развитие и устойчивост, основан на грижата, на братството, на сътрудничеството между човешките същества и на укрепването на онзи съюз между хората и околната среда, който, както каза Бенедикт XVI в Caritas in veritate, „трябва да бъде огледало на творческата Божия любов, от която произлизаме и към която вървим“ (№ 50).

Папата потвърди, че след Парижката конференция през 2015 г. всъщност имаше западане, липса на интерес. Ваше Високопреосвещенство, Вие следяхте отблизо тези срещи. Дали светът осъзнава опасностите?

Климатичната криза е твърде комплексна, но тя е „глобален социален проблем, който е тясно свързан с достойнството на човешкия живот“ (Laudate Deum, n. 4). Тя също така е свързана и с човешкото поведение, водещо до увеличаване на емисиите на парникови газове, които имат дългосрочни последици: те датират от периода на постиндустриалната революция в края на осемнадесети век, но силно се засилиха през времето: както е посочено от IPCC, научният орган на ООН, който изучава изменението на климата, над 42% от общите нетни емисии от 1850 година насам са настъпили след 1990 г. Това са периоди от време, които надхвърлят кратките изборни цикли, за които трябва да отговорят политиците. Това със сигурност е първи проблем.

Освен това, от 2015 г. досега последва поредица от кризи, достатъчно е да си помислим за Covid или за постоянните хуманитарни проблеми, които засягат нашето общество. Конфликтите в Украйна и в израелско-палестинската зона са само два очевидни примера за това как локализираните конфликти не само имат неприемливо и опустошително въздействие върху местното цивилно население, но имат дълбоки икономически и социални последици в целия свят. Ето и втори проблем: тези кризи рискуват да отклонят вниманието на международната общност към проблема с климата.

За съжаление изменението на климата продължава и не чака „добрата воля" на хората да бъде приложена на практика. Необходимо е международната общност не само да вземе под внимание това, но и конкретно да осъзнае, че в борбата с  климатичната криза или печелим заедно, или губим заедно. На COP26 в Глазгоу Светият Отец изпрати послание, в което посочи, че „раните, нанесени на човечеството [...] от явлението изменение на климата, са сравними с тези, произтичащи от глобален конфликт. Точно както в периода след Втората световна война, днес е необходимо цялата международна общност да даде приоритет на прилагането на колегиални, солидарни и далновидни действия. Истинският враг, с който трябва да се борим, е безотговорното поведение, което има последици върху всички компоненти на нашето човечество днес и утре. Отговорът трябва да бъде бърз и сплотен.

Би било хубаво, ако Cop28 допринесе за прилагането на практика на пожеланието,  изразено от папа Франциск в Laudato si': „Докато човечеството от постиндустриалния период може би ще бъде запомнено като едно от най-безотговорните в историята, трябва да се надяваме човечеството в началото на 21-ви век да бъде запомнено с това, че щедро е поело тежките си отговорности“ (№ 165). В това има надежда, тъй като човечеството има средствата и възможностите, за да поеме тези отговорности.

Cop28 се провежда в Обединените арабски емирства, докато конфликтът между Израел и Хамас продължава. Как Светият Престол вижда тази ситуация?

Терористичната атака, извършена на 7 октомври от Хамас и други палестински организации срещу населението в Израел, причини сериозна и дълбока рана на израелците и на всички нас. Безопасността на това население беше сериозно застрашена по толкова брутален начин и невероятно за толкова кратко време. Светият Отец каза незабавно: „Тероризмът и екстремизмът не помагат за постигането на решение на конфликта между израелци и палестинци, а подклаждат омразата, насилието, отмъщението и само карат да страдат и двете страни“. (Обща аудиенция, 11 октомври 2023 г.) .

И наистина израелско-палестинският мирен процес, който вече страдаше от забавяне и застой, сега стана още по-сложен. От друга страна, може би това е била целта на терористите, като се има предвид, както винаги са декларирали, че милициите на Хамас не виждат на хоризонта мир с Израел, дори - безотговорно - те биха искали той да изчезне. Това обаче не съответства на желанието, което администрацията на държавата Палестина, по-специално на президента Махмуд Абас, винаги ни е уверявала, тоест да се желае диалог с държавата Израел, за пълното осъществяване на решението за „две държави“, насърчавано в продължение на много години от Светия Престол, заедно със специален статут за Свещения град Йерусалим. Затова пожелавам в бъдеще да има искрени пътища на диалог, въпреки, че сега ги виждам много тесни. Във Ватиканските градини се намира онова маслиново дърво, което беше посадено през 2014 г. от израелския президент Шимон Перес и от палестинския президент Махмуд Абас, заедно с папа Франциск и с патриарх Вартоломей. Ние продължаваме да го поливаме с водата на надеждата, която блика от молитвата, но също и от дипломатическата дейност.

Все пак през последните дни видяхме искрица светлина в преговорите, които позволиха примирие и освобождаването на някои израелски заложници и от други националности. За съжаление днес научихме, че боевете са възобновени. Светият Престол се надява всяко насилие да спре възможно най-скоро. Смятам, че усилията за диалог, задействани от Египет и Катар, заедно със Съединените американски щати, наистина заслужават похвала, наред с желанието на израелското правителство да постигне възможно в най-скоро  време решение за всичките заложници. Аз наистина съм щастлив, че видях как тези хора могат отново да прегърнат семействата си. Моля се и съм близо до страданието на другите семейства, които все още не могат да прегърнат своите близки, все още отвлечени в Газа. Надяваме се скоро всички да бъдат освободени.

В същото време хуманитарната ситуация в Ивицата Газа е източник на голяма загриженост за Светия Престол. Хиляди жертви, говори се за над 15 хиляди, ранени, изчезнали.

Изглежда, че няма никакво безопасно място, дори училищата, болниците и местата за поклонение са обект на злоупотреби и битки. Повече от милион души са бездомни и трябва да се местят на юг в тази малка ивица палестинска земя. Ролята на Египет е наистина похвална, тъй като осигурява и координира пристигането на хуманитарна помощ, както и тази на Йордания, Катар и Обединените арабски емирства, които я изпращат и се опитват да помогнат на палестинското население. Не можем да забравим и да не насърчим хуманитарните усилия, които агенциите на ООН полагат в Газа. Следователно сега е необходимо боевете окончателно да спрат и да се намерят други начини, за да се гарантира, че Хамас и другите палестински организации ще се разоръжат и вече няма да бъдат терористична заплаха за израелците, но и за самите палестинци.

Светият Престол продължава да следи отблизо и войната между Русия и Украйна. Как продължава работата на ватиканската дипломация в този контекст?

Ангажиментът на Светия Престол остава непроменен и продължава да се отнася преди всичко до хуманитарните въпроси, по-специално репатрирането на украинските малолетни. Разнообразният обмен на информация между украинската и руската страна чрез Апостолическите нунциатури, присъстващи в двете страни, направи възможно провеждането на разследвания за десетки деца. Окуражаващ резултат, постигнат и благодарение на изричния интерес на Светия Престол, както беше посочено от Службата на президентския комисар по правата на детето на Руската федерация, беше репатрирането на Богдан Йермохин, станало вечерта преди той да навърши 18 години. Освен това механизмът, стартиран след мисията на кардинал Дзупи, се усъвършенства, като обещава по-добри резултати. Надяваме се, че това усилие ще проправи пътя за диалог и по други въпроси.

Ваше Високопреосвещенство, струва ли си все още да се надяваме в този така сложен момент, разкъсван от война, насилие и лишения?

Пред трагедиите, които продължават да измъчват човечеството, всички ние се чувстваме малко губещи и сме изкушени да се поддадем на отчаянието и фатализма. С папа Франциск, аз също искам да повторя: „нека не позволяваме да ни откраднат надеждата“, особено когато пътят на живота се сблъсква с проблеми и препятствия, които изглеждат непреодолими. Разбира се, надеждата изисква реализъм. Тя изисква проблемите да бъдат наричани с техните имена, със съзнанието, че многото морални, социални, екологични, политически и икономически кризи, които преживяваме, са взаимосвързани и това, на което гледаме като на отделни проблеми, в действителност е причина или следствие от другото. Но надеждата изисква смелост за действие; смелостта да преминеш със сърцето си отвъд препятствието, да се откажеш от злото и да напуснеш тясното пространство на личните или националните интереси, да правиш всеки ден тези малки възможни стъпки на добро, за да се опиташ да подобриш сложни ситуации и да сееш мир с търпение и доверие.

man / VatNews

01 Декември 2023, 20:25