Търси

 заседанието на Синода заседанието на Синода  (Vatican Media)

Синодалният доклад: Църква, отворена за всички, близка до наранения свят

Публикуван е обобщеният доклад на Синода, при приключване на XVI Генерална асамблея за синодалността. Предвид втората сесия през 2024 г., се предлагат размисли и предложения по темите за ролята на жените и миряните, служението на епископите, свещеничеството и дяконството, значението на бедните и мигрантите, дигиталната мисия, икуменизма, злоупотребите

Салваторе Чернуцио – Ватикана

Жени и миряни, свещеничество и дяконство, служение и учение, мир и климат, бедни и мигранти, икуменизъм и идентичност, нови езикови средства и обновени структури, стари и нови мисии (включително дигитални), изслушване на всички и задълбочено разглеждане – не повърхностно – на всички въпроси, дори „най-противоречивите“. Налице е обновен поглед към света и Църквата, и техните искания, в Обобщения доклад, одобрен и публикуван на 28 октомври от XVI-а Генерална асамблея на Синода за синодалността. След четириседмична работа, която започна на 4 октомври във ватиканската зала „Павел VI“, църковното събитие завърши първата си сесия.

Близо четиридесет са страниците на документа, плод на работата на асамблеята, която „се проведе, докато в света бушуваха стари и нови войни, с абсурдната драма на безброй жертви". „Викът на бедните, на тези, които са принудени да мигрират, на тези, които понасят насилие или страдат от опустошителните последици от изменението на климата, отеква сред нас, не само чрез средствата за комуникация, но и чрез гласовете на мнозина, директни участници със своите семейства и своите народи в тези трагични събития“, се казва в документа (Предисловие). На това предизвикателство и на много други, Универсалната църква се опита да предложи отговор в сесиите на по-малките кръгове и в изказванията в залата. Всичко се събра в обобщения доклад, разделен на три части, който очертава пътя на работата, която трябва да бъде извършена през втората сесия през 2024 г.

Изслушване на всички, като се започне от жертвите на насилията

Както в Писмото до Божия народ, синодалното събрание отново потвърждава „отвореността за изслушване и придружаване на всички, включително на тези, които са претърпели злоупотреби и нараняване в Църквата“ (1 e). Все още трябва да се извърви дълъг път „към помирението и справедливостта“, той „изисква справяне със структурните условия, позволили тези злоупотреби и извършване на конкретни жестове на покаяние“.

Лицето на една синодална Църква

Синодалността е първа стъпка. Термин, който самите участници в Синода признават, че е „непознат на много членове на Божия народ“ и „който буди объркване и загриженост у някои“ (1f), сред онези, които се страхуват от отдалечаване от традицията, от принизяване на йерархичния характер на Църквата (1 g), от загубата на власт или, обратно, неподвижност и липса на смелост за промяната. Докато „синодален“ и „синодалност“ са термини, които „посочват начин да бъдеш Църква, която обединява общение, мисия и участие“. Следователно начин на живеене в Църквата, оценявайки различията и развивайки активното участие на всички. Започвайки със свещениците и епископите: „Една синодална църква не може без техните гласове“ (1 n), се чете в текста. „Трябва да разберем причините за съпротивата срещу синодалността от страна на някои от тях“.

Мисия

Освен това, синодалността върви редом с мисията, затова е необходимо „християнските общности да споделят братството с мъже и жени от други религии, вярвания и култури, избягвайки от една страна риска от самореферентност и самосъхранение, и от друга страна този на загубата на идентичност“ (2 e). В този нов „пастирски стил“, според мнозина, е важно да се направи „литургичният език по-достъпен за вярващите и по-въплътен в многообразието на културите“ (3 l).

Бедните на централно място

Обширно място в доклада е отделено на бедните, които искат от Църквата „любов“, разбирана като „уважение, гостоприемство и признание“ (4 а). „За Църквата, опцията за бедните и отхвърлените е богословска категория“ (4 b), се твърди в документа, идентифицирайки като бедни и мигрантите, коренното население, жертвите на насилие, малтретиране (особено жените), расизмът и трафика на хора, хора със зависимости, малцинства, изоставени възрастни хора, експлоатирани работници (4 c). „Най-уязвимите сред уязвимите, в полза на които е необходимо постоянно действие на защита, са децата в майчината утроба и техните майки“, се посочва в текста на Асамблеята, която има съзнание за вика на „новите бедни“, произлезли от войните и от тероризма, причинени и от „корумпирани политически и икономически системи“.

Ангажираност на вярващите в политиката и за общото благо

В този смисъл се настоява за ангажираност от страна на Църквата, както за „публично разобличаване на несправедливостите“, извършвани от лица, правителства, компании, така и за активната ангажираност в политиката, асоциациите, синдикатите, народните движения (4 g). Като не се изоставя консолидираното действие на Църквата в областта на образованието, здравеопазването и социалното подпомагане, „без каквато и да е дискриминация или изключване на някого“ (4 к).

Мигранти

Фокусът е върху мигрантите и бежанците, които „стават източник на обновление и обогатяване за общностите, които ги приемат и  възможност за установяване на пряка връзка с географски отдалечени църкви“ (5 d). Пред все по-враждебно отношение спрямо тях, Синодът призовава „за открито гостоприемство, за придружаване в изграждането на нов жизнен проект и за създаване на истинско междукултурно общение между народите“. В този смисъл „зачитането на литургичните традиции и религиозни практики“, както и на езика, е от основно значение. Например дума като „мисия“ в контекст, в който „възвестяване на Евангелието се свързва с колонизация и дори геноцид“, е изпълнена с „болезнено историческо наследство“ и възпрепятства общението (5 e). „Евангелизирането в този контекст изисква да се признаят допуснатите грешки, да се възприеме нова чувствителност към тези проблеми“, се твърди в документа.

Борба с расизма и ксенофобията

Еднаква ангажираност и далновидност се изисква от Църквата за „възпитаването в култура на диалог и прием, борейки се с расизма и ксенофобията, по-конкретно в програмите за пастирско обучение“ (5 р). Също така е спешно да се „идентифицират системите, които създават или поддържат расовата несправедливост в Църквата и да се борим с тях“ (5 q).

Източни църкви

Отново по темата за миграцията, поглед се отправя към Източна Европа и неотдавнашните конфликти, които предизвикаха потока от многобройни вярващи от католическите църкви с източен обряд.  Апелът към местните църкви с латински обряд е „в името на синодалността да помагат на емигриралите източни вярващи да запазят своята идентичност“, без да претърпяват „асимилационни процеси“ (6 c).

На път, към единението на християните

Колкото до икуменизма, се говори за „процеси на покаяние“ и „изцеление на паметта“ (7 c); след това се цитира изразът на папата за „икуменизъм на кръвта“, т.е. „християни с различна принадлежност, които заедно дават живота си за вярата в Христос“ (7d) и се подновява предложението за вселенски мартиролог (7o). Докладът също така потвърждава, че „сътрудничеството между всички християни“ е ресурс „за излекуване на културата на омразата, разделението и войната, която противопоставя групи, народи и държави едни срещу други“. Да не се забравя въпроса за така наречените смесени бракове, реалност, в която „можем взаимно да се евангелизираме“ (7 е).

Миряни и семейства (ЧАСТ II)

Миряните, богопосветените и ръкоположените служители, имат еднакво достойнство“ (8 b): тази теза настойчиво се твърди в обобщения доклад, като припомня как вярващите миряни „все повече присъстват и са все по-активни в служението за християнските общности“ (8 д). Възпитатели на вярата, теолози, подготвящи лица, духовни аниматори, катехисти, активни в защитата и в управлението: техният принос е „крайно необходим за мисията на Църквата“ (8 e). Затова различните харизми трябва да бъдат „показани, разпознати и напълно оценени“ (8 е), а не да се омаловажават, като само се компенсира липсата на свещеници, или още по-лошо, игнорирани, недостатъчно използвани и „клерикализирани“ (8 е).

Жените

След това, от Църквата се изисква голям  ангажимент за придружаването и разбирането на жените във всички аспекти на живота им, включително пасторалните и сакраменталните. Жените, се казва в текста, „изискват справедливост в общество, белязано от сексуално насилие и икономическо неравенство, както и от тенденцията да бъдат третирани като предмети“ (9 c). „Придружаването и решителното насърчаване на жените вървят ръка за ръка.“

Клерикализъм и мачизъм

Много жени, присъстващи на Синода, „изразиха дълбока благодарност за работата на свещеници и епископи, но също така говориха за Църква, която наранява“ (9 е). „Клерикализмът, мачизъм и неуместно използване на авторитета продължават да обезобразяват лицето на Църквата и да вредят на общението“. Това, което се изисква, е „дълбоко духовно обръщане и структурни промени“, както и „диалог между мъже и жени, без подчинение, изключване или съперничество“ (9 h).

Женското дяконство

Съществуват различни мнения за достъпа на жените до дяконството (9 j): за някои това е „неприемлива“ стъпка, „в разрез с традицията“; за други, това би възстановило практиката на ранната Църква; трети пък виждат това като „подходящ и необходим отговор на знаците на времето“, за „подновена жизненост и енергия в Църквата“. След това има и такива, които изразяват „страх, че това искане е израз на опасно антропологично объркване и ако се приеме, Църквата ще се приспособи към духа на времето“. Синодалните отци и майки искат да се продължи „богословското и пасторско изследване за достъпа на жените до дяконството“, като се използват резултатите на комисиите, специално създадени от папата и вече извършените теологични, исторически и екзегетични проучвания: „При възможност, резултатите ще бъдат представени на следващата сесия на Асамблеята“ (9 n).

Дискриминация и злоупотреби

Междувременно се потвърждава спешността „да се гарантира жените да участват в процесите на вземане на решения и да поемат отговорни роли в пасторската грижа и служение“, като съответно се адаптира каноничното право (9 m). Необходимо е също така да се обърне внимание на случаите на трудова дискриминация и несправедливо възнаграждение, включително тези в Църквата, където „богопосветените жени често се смятат за евтина работна ръка“ (9o). Вместо това, трябва да се разшири достъпа на жените до теологичното образование и до програми за обучение (9 p), като се насърчава и използването на приобщаващ език в литургичните текстове и в църковните документи (9 q).

Богопосветен живот

Разглеждайки богатството и разнообразието на различните форми на богопосветен живот, се сигнализира за предпазване от „трайното наличие на авторитарен стил, който не допуска братски диалог“ и от който се пораждат случаи на злоупотреби от различен характер. Проблем, който „изисква решителни и подходящи намеси“ (10 d).

Дякони и подготовка

След това се изразява благодарност на дяконите, „призовани да живеят служението си към Божия народ чрез отношение на близост с хората, чрез приемане и изслушване на всички“ (11 b). Опасността винаги е клерикализмът, „деформация на свещенството“, на които трябва да се противодейства „още от първите години на подготовката“, с помощта на „живия контакт“ с хората и нуждаещите се (11 c). Във връзка с това е изразено и искането семинарите или другите курсове на обучение на кандидати за това служение да бъдат свързани с ежедневния живот на общностите (11 e), за да се избегнат „рисковете от формализъм и идеология, които водят до авторитарни поведения и пречат на истинския растеж на призванието“.

Целибат

Засяга се и темата за целибата, с  различни преценки по време на асамблеята. В доклада се посочва, че „ всички оценяват неговата стойност, изпълнена с пророчество и свидетелство в уподобяването с Христос; някои питат дали неговото богословско помирение с презвитерското служение непременно трябва да се превърне в дисциплинарно задължение в Латинската църква, особено там, където църковният и културният контекст го правят по-труден. Става дума за тема, която не е нова и която изисква допълнително разглеждане".

Ролята и фигурата на епископите

Обширно е размишление за фигурата и ролята на епископа, призван да упражнява „съвместната отговорност“, разбирана като привличане за участие на други лица в епархията и в духовенството, така че да се облекчи „претоварването с административни и правни ангажименти“, които често възпрепятстват мисията му (12 e). Наред с това, епископът „не винаги намира човешка и духовна подкрепа“ и не е рядко „болезненото преживяване на известна самота“ (12 e).

Случаи на злоупотреби

По въпроса за злоупотребите, които „поставят много епископи пред трудностите да съвместяват ролята на отец и тази на съдия“ (12 i), се предлага „да се прецени възможността за поверяване на съдебната задача на друга инстанция, която да бъде канонично уточнена" (12 i).

Подготовка (ЧАСТ III)

След това се изисква „синодален подход“ за подготовката, като на първо място се препоръчва „да се задълбочи темата за емоционалното и сексуално възпитание, за да се придружават младите хора по техния път на израстване и да се подкрепя емоционалното съзряване на тези, които са призовани към целибата и утвърденото целомъдрие” (14 г). Изисква се задълбочаване на диалога с хуманитарните науки (14 часа), за да се изяснят „въпроси, оказващи се противоречиви и в Църквата“ (15 b).

Тоест въпросите, „свързани с половата идентичност и сексуалната ориентация, с края на живота, с трудните брачни ситуации, с етичните проблеми, свързани с изкуствения интелект". Те „поставят нови въпроси“ на Църквата (15 g). „Важно е да отделим необходимото време за този размисъл и да инвестираме най-добрата енергия в него, без да се поддаваме на опростени преценки, които нараняват хората и Тялото на Църквата“, като помним, че „много указания вече са дадени от църковната учителна власт и очакват да бъдат превърнати в подходящи пасторски инициативи".

Изслушване

Със същата загриженост се подновява насърчението за „действително“ изслушване на „хората, които се чувстват маргинализирани или изключени от Църквата, поради тяхното семейно положение, идентичност и сексуалност“ и които „молят да бъдат изслушвани и придружавани, и тяхното достойнство да бъде защитено“. Желанието им е да се върнат „у дома“, в Църквата и „да бъдат изслушвани и уважавани, без да се страхуват, че ще бъдат съдени“, твърди асамблеята, като потвърждава, че „християните не могат да не уважават достойнството на който и да е човек“ (16h).

Полигамия

Въз основа на докладвания в залата опит от страна на някои членове на Синода, идващи от Африка, се насърчава SECAM (Симпозиумът на Епископските конференции на Африка и Мадагаскар) да популяризира „богословско и пастирско разграничаване“ по темата за полигамията и „придружаването на хората, намиращи се в полигамни съюзи, които се приближават към вярата" (16 q)

Дигитална култура

Накрая в обобщения доклад се обсъжда дигиталната среда. Насърчението е да се „постигне настоящата култура във всичките пространства, в които хората търсят смисъл и любов, включително техните мобилни телефони и таблети“ (17 c), като се има предвид, че интернет „може да причини и вреди, и рани, например чрез тормоз, дезинформация, сексуална експлоатация и зависимости". Затова е спешно „да се помисли как християнската общност може да подкрепи семействата, за да гарантира онлайн пространството да бъде не само безопасно, но и духовно животворно“ (17 f).

man/VatNews

29 Октомври 2023, 12:13