Писмото до Божия народ: „Църквата трябва да се вслуша във всички"

Църквата трябва да се вслуша във всички. По-специално най-бедните, жертвите на расизъм и най-вече на злоупотреби, извършени от членове на църковното тяло. Това е едно от посланията, които членовете на провеждащия се във Ватикана Синод за синодалност пожелаха да отправят под формата на писмо до целия Божи народ.

Асамблеята, в това конкретно писмо, чийто оригинал е написан на френски (знак, че авторът на материала е френскоговорящ), признава, че това, което е в ход, „в много отношения е безпрецедентно преживяване“. Всъщност „за първи път, по покана на папа Франциск, мъже и жени бяха поканени, по силата на тяхното кръщение, да седнат на една маса, за да участват не само в дискусиите, но и в гласуването на тази Асамблея на Синода на епископите“. В писмото се признава, че Асамблеята „се проведе в контекста на свят в криза, чиито рани и скандални неравенства отекнаха болезнено в сърцата ни и придадоха на работата ни особена тежест, особено след като някои от нас дойдоха от страни, където бушува война“. Оттук и молитвата „за жертвите на убийственото насилие, без да забравяме всички онези, които бедността и корупцията са хвърлили по опасните пътища на миграцията“. Оттук и солидарността и ангажираността „редом до жените и мъжете, които работят като занаятчии на справедливостта и мира във всяка част на света“.

Сега работата на тази синодална сесия приключва. И в Писмото се изразява надеждата, че месеците, които ни делят от втората сесия, октомври 2024 г., „ще позволят на всеки конкретно да участва в динамиката на мисионерското общение, обозначено с думата „Синод““. Предупреждавайки, че „това не е идеология, а опит, вкоренен в апостолската традиция“. Предизвикателствата са „множество“, а въпросите „многобройни“. Обобщителният доклад от първото заседание, който ще бъде одобрен в събота, „ще изясни точките от постигнатото съгласие, ще подчертае откритите въпроси и ще посочи как да се продължи работата“.

Но за да напредне в своето разпознаване, подчертава Писмото, Църквата на всяка цена трябва да се вслуша във всички, като се започне от най-бедните. На практика става въпрос за „изслушване на тези, които нямат право да говорят в обществото или които се чувстват изключени, дори и от Църквата“. Да слушаме „хората, които са жертви на расизма във всичките му форми, по-специално в някои региони, местните народи, чиито култури са били осмени“. И „преди всичко Църквата на нашето време има задължението да изслушва, в дух на обръщане, тези, които са били жертви на злоупотреби, извършени от членове на църковното тяло, и да се ангажира конкретно и структурно да гарантира, че това никога няма да се случи отново".

Църквата също трябва да се вслуша в миряните, жените и мъжете, „всички призовани към святост по силата на своето кръщелно призвание“. Да се вслуша в катехистите, децата, младежите, възрастните хора. След това семействата и гласовете „на онези, които желаят да участват в мирски служения или в органи за разпознаване и вземане на решения“. След това Църквата има особено нужда да се вслуша в свещениците, дяконите и гласа на богопосветения живот. И също трябва да се вслушва в гласа на онези, които „не споделят нейнта вяра, но търсят истината и в които Духът присъства и действа“.

svt/ vatn