Laudate Deum: гласове и свидетелства от учени, писатели, интелектуалци, активисти и млади хора
Светла Чалъкова
Учени, писатели, интелектуалци, активисти, млади хора. Различни гласове и свидетелства, но всички обединени от „общата страст към човечеството“, както каза директорът на пресслужбата на Светия престол Матео Бруни, представяйки пресконференцията, организирана за акредитирани журналисти в Palazzina Leone XIII, във Ватиканските градини , ден след публикуването на апостолическото насърчение на папа Франциск Laudate Deum, което осем години след Laudato sì’ призовава човечеството да поеме отговорност за климатичната криза.
„Изключително необходим“ документ, определен от носителя на Нобелова награда за физика за 2021 г. Джорджо Леонардо Ренато Паризи, „тъй като правителствата не се интересуват от изменението на климата, а гласовете, които го подкрепят, са като викове в пустинята“.
„Може да изглежда странно, че енцикликата на папата има научна основа“, твърди ученият, „но Светият отец беше принуден да повтори очевидни неща – както той самият обясни – поради определени презрителни и неразумни мнения, които се срещат и в Църквата“. „Никой не може да пренебрегне факта, че сме свидетели на екстремни явления“, изтъкна Паризи, следвайки папата: „не трябва да се присмиваме на онези, които говорят за глобалното затопляне, дори ако има периоди на големи студове, защото всички екстремни събития, както топлината, така студа, при наличието на климатична криза се засилват”. Следователно „не“ на негационизма, заклеймен също в апостолическото насърчение и „на политиците, които се опитват да скрият факти, които са очевидни за всички“. Въпросът за околната среда, пише още папата, не е просто „зелен или романтичен въпрос“.
„Трябва да признаем, че това е проблем на човечеството и обществото и че е необходимо да се включат всички“,бе апелът на Паризи: „науката предупреждава от десетилетия, че сме изправени пред шеметно повишаване на температурите, но не се направи нищо. Имаме нужда от решителни намеси, за които науката има съществена роля“.
Карло Петрини, гастроном, социолог и активист, също говори (чрез онлайн връзка) за „драматичен исторически момент“, подчертавайки, че осемте години между Laudato Sì и Laudate Deum и между Cop21 до следващия Cop28 в Дубай, „са години в които човечеството и политическата чувствителност към проблемите на околната среда не са постигнали никакъв напредък, всъщност се доказа като напълно неефективна, създавайки по този начин условията, при които значителна част от екологичната система вече е необратимо компрометирана. До такава степен, че днес можем единствено да ограничим едно обявено бедствие“. За Петрини, в сравнение с Laudato Sì, осъждането на негационизма от страна на папата в новото апостолическо насърчение „е много по-силно и по-решително от всякога, не само поради ненаучното естество на негационизма, но и защото последното ефективно създава бариера срещу промените на посоката“.
„Голямата новост“ на Laudate Deum, според Петрини, е решаващата роля, отредена от Франциск на „движението отдолу“, създадено от асоциациите, движенията и различните реалности на гражданското общество, за да поиска промяна на темпото по отношение на изменението на климата: призив, този на папата, който „или се приема като допълнителна възможност да ни раздвижи, или ако не бъде чут, няма да имаме друго апостолическо насърчение ситуацията ще става все по-сериозна“.
„Земята ни разказва история, която не сме в състояние да приемем“, разобличи американският писател Джонатан Сафран Фоер: „Ако приемем реалността, че унищожаваме нашата планета и застрашаваме бъдещите поколения, но не сме способни да действаме, ние сме в присъствието на друг тип отрицание“. По време на презентационната пресконференция имаше и много изказвания на млади хора, които заедно с най-уязвимите са основните жертви на изменението на климата. Сред тях е свидетелството на Алесандра Сарментино, аниматор на проекта Policoro на архиепископията на Палермо, аниматор на движението Laudato si' и сътрудник в Католическа дейност, която разказа как това лято нейната Сицилия бе опустошена от пожари именно поради изменението на климата, превърнало се в благодатна почва за подпалвачите. Юли 2023 г.: „Сицилия гори, цели общини са изолирани, няма път за бягство, целя регион е в капан“. Пряката последица от пожарите е опустиняването, унищожаването на всякаква форма на живот, вторичната последица са свлачищата и наводненията, поради което Сицилия продължи да гори дори през септември.
„Кой ще компенсира сърцата на семействата на жертвите за това измъчено човечество?“, попита Алесандра, цитирайки думите на архиепископа на Палермо Корадо Лорефиче, според когото пожарите „са резултат от десетилетия на решения и пропуски, които се стоварват върху политиците и всички нас“. „Със следващия южен вятър и температури от 40 градуса, Сицилия ще гори отново, с несравними щети“,е прогнозата на Сарментино: „Най-голямата драма е навикът: свикнали сме със сценарий на смърт, който обаче ни кара да се страхуваме само когато докосне нашите домове“. Оттук и необходимостта от активно гражданско възпитание: „Да бъдем тук и сега, за да изградим по-добро бъдеще. Отговорът на опустиняването е животът да се преражда и природата да се пресъздава“. „Кой ще ни компенсира за изгубената красота? Наистина ли правим всичко по силите си?”, са финалните провокации. Папа Франциск отговаря под формата на въпрос в Laudate Deum: „Светът пее за безкрайната любов, как да не се грижим за него?“.
