Монсеньор Галахър: за целите 2030 г. са необходими мерки, ориентирани към бъдещето

Осерваторе Романо

„Срещата на високо равнище относно ЦУР (т.е. целите за устойчиво развитие, бел.ред.) не трябва да служи като платформа за абстрактни декларации, които просто „успокояват съвестта ни“, а трябва да се използва за активизиране на усилията и ускоряване на напредъка, за да се „премести света по един устойчив и издръжлив път“. Това каза архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар по отношенията с държавите и международните организации на Светия престол, в словото си на Лидерския диалог 6, на тема „ Мобилизиране на финансиране и инвестиции и средства за постигането на ЦУР“, в рамките на Политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие под егидата на Общото събрание, провеждащ се в ООН в Ню Йорк.

Това означава, обясни архиепископът, „предприемане на конкретни действия за справяне с основните предизвикателства на нашето време, по-специално войни и конфликти, бедност и глад, насилие, социално изключване, изменение на климата и влошаване на околната среда, както и широко разпространената „култура на еднократната употреба“ в името на което „хората вече не се считат за основна ценност, за която трябва да се грижат и уважават, особено ако са бедни или с увреждания“, и се изхвърлят като „все още неполезни“, като неродените, или „вече не са необходими“, като възрастните“.

Следователно устойчивостта и издържливостта изискват „далновидни мерки“. Всъщност Програмата до 2030 г. „не е просто въпрос на мобилизиране на повече ресурси и проектиране на по-ефективни инструменти за преодоляване на многобройните технически предизвикателства, свързани с постигането на целите за устойчиво развитие. Вместо това - подчерта Галахър - на първо място става въпрос за ангажиране и създаване на нов модел на развитие, който има човешката личност в своя център, е ориентиран към общото благо и се основава на етичните принципи на справедливост, солидарност и споделена отговорност“. За да остане Програмата до 2030 г. „важен знак за надежда“, надежда, „която кара нещата да се случват и променя животите“, заключи той, е важен „нашият истински ангажимент към мултилатерализма“, като израз на подновено чувство за глобална съвместна отговорност" с приноса на цялото човешко семейство.

svt/ vatn