Монс. Галахър: да възстановим доверието между държавите, за стабилност и мир

Vatican News

Във време, когато „разпадането на доверието между нациите“ доведе до „увеличаване на броя и на тежестта на конфликтите и войните“, трябва „да започнем да възстановяваме доверието, за да възродим глобалната стабилност, мир и просперитет“. Архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар за отношенията с държавите и международните организации, се изказа по време на дебатите на Седмицата на високо равнище, при откриването на 78-та сесия на Общото събрание на ООН, на 26 септември, като говори за кризите, които нараняват човечеството, от войните, като тази в Украйна, или в Сирия, или в Судан, до екологичните кризи, до последиците от национализма и екстремизма.

Ватиканският представител говори за „идеологическата колонизация“, многократно разобличавана от папа Франциск, която с течение на времето бе станала характерна тема на международните срещи на високо ниво, там, където е налице тенденция от страна на отделните държави да „налагат своите собствени идеи и своя собствен дневен ред“ и където „най-богатите и силни държави се опитват да наложат своята визия за света на най-бедните страни, насърчавайки чужди културни ценности, които те не споделят“, където върховенството на закона понякога изглежда заменено от закона на по-силния. Монс. Галахър призовава за връщане към вслушването и диалога, за разрешаване на конфликтите и за намаляване на страданията на човечеството.

ООН да се върне към времето на създаването си

Диалог, споделена отговорност и сътрудничество са трите ключови думи, посочени от монсеньор Галахър за постигането на „ефективен мултилатерализъм“, винаги в името на глобалната солидарност, „която се изразява конкретно в подпомагането на страдащите“, с управляващи, готови да „оставят настрана“ собствените си нужди, собствените си очаквания и собствените си желания за господство или всесилие, пред конкретния поглед на най-уязвимите“.

ООН, посочва той, трябва да се „върне към времето на създаването си", тоест да поднови „координацията между държавите, за постигане на наистина общи цели".

Ядрената опасност

Затова монс. Галахър отново се спира на точките, от съществено значение за Светия Престол: използването на атомната енергия за военни цели, дискусията, възобновена от конфликта в Украйна, са повече от всякога, както посочено от папата, „престъпление срещу достойнството на човешките същества“ и дори „само притежаването на ядрени оръжия е неморално“. Както каза и в изказването си при отбелязването на Международния ден за пълно премахване на ядрените оръжия, „за съжаление опасността от ядрена война достигна най-високо ниво, с неразумни заплахи от използването на ядрени оръжия, докато надпреварата във въоръжаването продължава безспирно (...)

Светът трябва да обърне курса. Папа Франциск настоява, че „крайната цел за пълно премахване на ядрените оръжия се превръща в предизвикателство и морален и хуманитарен императив“. Искането към държавите е да подпишат и ратифицират договора за забрана на ядрените оръжия, договора за пълна забрана на ядрените опити и договора за неразпространение.

В текста прелатът се обръща и към предизвикателството, представлявано от изкуствения интелект, иновация, която все повече присъства в живота на отделните хора и общности, и която изисква „сериозен етичен размисъл върху използването и интегрирането на суперкомпютърни системи и процеси в нашия живот всеки ден“, което неизбежно засяга и развитието на използването на смъртоносни автономни оръжейни системи (LAWS).

Изкуствен интелект и конференцията COP28

Ето защо Светият Престол „подкрепя създаването на Международна организация за изкуствен интелект, насочена към улесняване на най-пълния обмен на научна и технологична информация за мирни цели и за насърчаване на общото благо и цялостното човешко развитие“. Развитието на нови технологии трябва да бъде насочено към смекчаване на кризите, засягащи света, който спешно трябва да бъде защитен. Голямата несправедливост, подчертава монсеньор Галахър, е, че „тези, които допринасят най-малко за замърсяването, те в същото време плащат най-високата цена и са най-изложените на отрицателните последици от изменението на климата“.

Указанията към международната общност са да се съсредоточи „върху положителен резултат на следващата конференция за климатичните промени COP28 в Обединените арабски емирства.

Многото форми на несправедливост

След това представителят на Ватикана припомня, че тази година се навършват 75 години от Всеобщата декларация за правата на човека и 30 години от Виенската декларация и програмата за действие, документи, които „приканват към задълбочен размисъл върху основата на правата на човека и тяхното зачитане в съвременния свят, за подновяване на ангажиментите в полза на защитата на човешкото достойнство“. Прелатът посочва различните и многобройни форми на несправедливост, които засягат човечеството, като се започне от тези, които засягат преди всичко „неродените, на които е отказано правото да дойдат на света, в някои случаи поради техния пол или техните увреждания”; тези, които нямат достъп „до необходимите средства за достоен живот"; които са изключени от подходящо образование”; които са несправедливо лишени от „работа“ или тези, които са превърнати в трудови роби;  хора, затворени „при нечовешки условия“, или понасящи  изтезания, или на които „е отказана възможността за спасение“; и другите, които са предмет на прояви на нетолерантност, дискриминация и насилие поради своя пол, възраст, раса, етническа принадлежност, националност или религия".

Религиозното преследване

„Лакмусовият тест“, чрез който може да се провери степента на защита на правата на човека, е, за монсеньор Галахър, „степента на свободата на религия или убеждения в дадена страна“, във време, когато все още има преследване срещу онези, които изповядват своята вяра публично, където на много места „религиозната свобода е силно ограничена" и където има и „истинско религиозно преследване", което се увеличава, когато става дума за християни. Искането е правителствата „да имат задължението да защитават религиозната свобода на своите граждани"; освен това религиозната свобода, наравно с образованието и други основни права, „може да бъде важен компонент, позволяващ на маргинализираните да бъдат достойни представители на собствената си съдба“.

Конфликтите по света, от Украйна до Сирия и Судан

Сред многото драматични събития, характеризирали настоящата година, прелатът изброява конфликта в ранената Украйна, който „вместо да се излекува, се разширява и задълбочава“. На ангажимента на много страни, намесили се с помощ за Украйна и нейния народ, не беше отговорено със „същото усилие за намиране на начин за преодоляване на конфронтацията“. Далече остава диалога, който да може да отвори „пътища на мир и реконструкция“, на което Светият Престол „се надява и се стреми да насърчи с всеки от своите безброй призиви и инициативи, които зависят от сътрудничеството на всички международни участници“. Погледът от Украйна е отправен към Сирия, засегната от 12 години война, от земетресението и от голяма бедност, и за която Светият Престол, „в допълнение към насърчаването на възобновяването на политическия процес на помирение“, моли населението да не бъде засегнато от международните санкции, наложени на сирийското правителство от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство. Безпокойството засяга и Судан, който е опустошен от месеци на въоръжени сблъсъци, с жертви и разселени лица, засегнат от хуманитарната криза, и за който Светият Престол „отправя прочувствен апел да се свали оръжието, за да може диалогът да надделее и страданието на населението да бъде облекчено".

Пред „несправедливата динамика на колониализма“, улеснени от международни икономически интереси, монсеньор Галахър се обръща към Обединените нации да „се преустанови всякакъв вид икономическа и финансова експлоатация, и да се погрижи за насърчаването на щедро и уважително международно сътрудничество“. След това мислите са насочени към Никарагуа, „за която Светият Престол пожелава уважителен дипломатически диалог за доброто на местната църква и цялото население“, както и за драматичната ситуация в Нагорни Карабах, за която „Светият Престол настоява за диалог и преговори между Азербайджан и Армения, с подкрепата на международната общност“.

Крачка назад в историята

В заключение монсеньор Галахър горчиво отбелязва как напредването на късогледи, екстремистки, яростни и агресивни национализми, които са в основата на „анахронични и остарели конфликти“, кара света да прави „крачка назад в историята“. Затова молбата е отправена към всички членове на ООН, като следват „указанията на папа Франциск, мирът да бъде задължение, „защото само в търсенето на мира и на мирното съжителство между държавите можем да станем наистина обединени нации, в едно единствено човешко семейство".

man / VatNews