Фернандес: спасява ни една Личност, а не една доктрина

АндреаТорниели

Богословие, която расте и се задълбочава „в диалог между богословие и в разговор с науките и обществото. Но винаги в услуга на евангелизацията“. Архиепископът на Ла Плата Виктор Мануел Фернандес вярва, че това е задачата, която Франциск му поверява, както стана ясно от писмото, което епископът на Рим пожела да му изпрати едновременно с назначаването му за префект на Ведомството за доктрината на вярата. Фернандес е близък сътрудник на папа Берголио, още от времето, когато беше ахиепископ на Буенос Айрес. В разговор с ватиканските медии новият префект, който ще встъпи в длъжност през септември, обяснява какво означава да проповядваме Евангелието и да пазим вярата днес.

Ваше високо преосвещенство, защо папата придружи назначаването ви с писмо и какво означава то?

В това несъмнено има важен смисъл. Защото папата ми съобщи, че заедно с указа за назначаването иска да изпрати писмо, за да „изясни“ смисъла на моята мисия. Писмото предлага най-малко шест силни точки, които подканват към размисъл, но аз тълкувам, че с този текст той по някакъв начин е предхожда приложението на Апостолическата конституция Praedicate Evangelium. Защото иска богословие, което узрява, което расте, което се задълбочава в диалога между богословите и в разговора с науките и обществото. Но всичко това в услуга на евангелизацията. Поставянето на това ведомство след това на евангелизацията вече предаде това послание, но писмото на Франциск го направи по-ясно. Фактът, че той избра за префект богослов, който е и енорийски свещеник, го потвърждава по друг начин.

Какво означава днес да „пазим” вярата?

Франциск посочва, че изразът „да пазя“ е богат на значение. Това със сигурност не изключва бдителността, но изразява, че доктрината на вярата е защитена преди всичко чрез израстване в нейното разбиране. Дори ситуация, в която човек е изправен пред възможна ерес, трябва да доведе до ново богословско развитие, което да узрява нашето разбиране на доктрината, а това е най-добрият начин да пазим вярата. Ако янсенизмът, например, е успял да се задържи толкова дълго, това е, защото е имало само осъждане, но не и отговор на определени легитимни намерения, които биха могли да се скрият зад грешки, и без адекватно богословско развитие във времето.

Как се проповядва Евангелието, как се предава вярата във все по-секуларизирания контекст на нашите общества?

Опитвайки се да покаже по-добре цялата ѝ красота и привлекателност, без да я обезобразява, заразявайки я със светски критерии, но винаги намирайки допирна точка, която да ѝ позволи да бъде наистина значима, красноречива, ценна за тези, които я слушат. Без диалог с културата рискуваме нашето послание, колкото и да е красиво, да стане неуместно. За това съм благодарен за времето, прекарано като член на Папския съвет за културата, където научих много заедно с кардинал Равази.

Какъв смисъл и актуалност имат думите, които Бенедикт XVI поставя в пролога на енцикликата Deus caritas est: „В началото на това да бъдеш християнин не стои едно етично решение или голяма идея, а по-скоро срещата със събитие, с Личност, която дава на живота нов хоризонт и с това решаващата посока”?

Редно е да си припомним тези думи днес. Никоя религиозна доктрина не е променила света, ако не се е случило едно събитие на вяра, среща, която преориентира живота. И това не е валидно само за християнството, но може да се види и в историята на религиите. Например при кризата на индуизма и последвалото му обновяване с химни за Кришна и по много други поводи. Без опита от живия Христос, Който обича и спасява, ние не можем да оформим нашата „християнска същност“ и съсредоточаването върху спорове и дискусии е с всички няма да помогне за постигането на това развитие у хората. Това изречение от Бенедикт XVI ни приканва да развием солидно и добре обосновано богословие, но ясно ориентирано в служба на това събитие.

svt/ vatn