Ватикански музеи: обезщетение от 28.000 евро за нанесените щети на „Лаокоон“

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

Двамата климатични активисти от движението „Последно поколение“, които на 18 август 2022 г. залепиха ръцете си за постамента на скулптурната група на „Лаокоон и синовете му“, с която е свързано създаването на Ватиканските музеи преди повече от 500 години, бяха признати за виновни и осъдени от Ватиканския Трибунал на девет месеца лишаване от свобода и 1500 евро глоба, за престъплението нанасяне на щети с утежняващо вината обстоятелство, както и да заплатят 28.148 евро обезщетение на Губернаторството на държавата Град Ватикан. Изпълнението на присъдата за Гуидо Виеро, 62-годишен и Естер Гофи, 26-годишна обаче е отложено за пет години, както и за две години глобата от 120 евро, наложена на Виеро и на Лаура Дзордзини, другата активистка, заснела с мобилния си телефон двамата си другари, оказали съпротива на ватиканската жандармерия, която е трябвало да ги отведе в своите офиси.

Обвинението бе поискало 2 години лишаване от свобода и 3 хиляди евро глоба

Така завърши, след три съдебни заседания,  с  присъда, произнесена от председателя на Трибунала Джузепе Пинятоне, процесът, започнал на 9 март тази година. Защитникът на правосъдието Катя Сумария поиска за двамата главни обвиняеми присъда от 2 години и 5 дни лишаване от свобода за Виеро и 2 години за Гофи, както и 3000 евро глоба; и един месец лишаване от свобода за Дзордзини. Алтернативно, в случай на отлагане изпълнението на наказанието, поиска то да бъде подчинено на обезщетението за вредите. Виеро и Гофи, освен обезщетението на щетите, ще трябва да заплатят и разноските по делото, и хонорарите на адвокатите на потърпевшата страна, Губернаторството, възлизащи на хиляда евро.

Защитата: става дума само за „замърсяване“

Защитата, назначена служебно, поиска оправдателна присъда, тъй като деянието не съставлява престъпление. Рита Клаудия Бафиони, що се отнася до Виеро, говори за „замърсяване“, а не за увреждане, подчертавайки, че крайната сума на разходите за възстановяване е 3.148 евро, а не оценените 150 хиляди. Освен това, вината на двамата активисти е обикновена, несъзнателна и дори не е евентуално умишлено престъпление, тъй като те многократно бяха заявили, дори и в съдебната зала, че никога не са искали с действията си да „навредят на хора или предмети". Адвокатът на Гофи, Кристиана Ару, потвърди тезата на защитата, според която не могат да се разглеждат по еднакъв начин постаментът на статуята и самата статуя, „с неизмерима стойност", тъй като дори главният свидетел на обвинението, ръководителят на лабораторията за реставрация на мраморни и каменни материали от Ватиканските музеи Ги Девьоро, бе говорил за мраморния блок като за рамка, която трябва да позволява придвижването на творбата и нейното предпазване. Реставраторът призна също така, че е работил по-малко от очакваното, с лека естетическа намеса.

Заключението на обвинението

Защитникът на правосъдието Сумария, обосновавайки поисканите наказания, оспори изявленията на Виеро в съдебната зала, в които той осъди липсата на помощ за гражданите от страна на италианската държава за защита от екологични бедствия, като последното наводнение в област Романя. Г-жа Сумария  посочи, че „тук сме във Ватикана и в тази държава, поради една въображаема защита на универсалните ценности, бяха нарушени редица обикновени правила, като неспазването на забраната за доближаване до произведение на изкуството, а след това и несъобщаване на точните лични данни на властите. Докато в бележките на защитата, обвиняемите арогантно използваха думи като „съвест и уважение".

Ищецът: те са знаели, че ще нанесат щета

Потърпевшата страна бе представлявана в последното съдебно заседание от адвоката Флориана Джили, която представи заключенията на колегата си Джузепе Пулизи Алибранди от правната служба на Губернаторството на Ватикана. Джили припомни, че Виеро и Гофи въобще не са се извинили за щетите, които те знаят, че са нанесли на имущество на Ватиканските музеи, дори омаловажавайки с твърдението, че стореното не се вижда от страната на посетителите. И все пак те знаят добре, че за творбата този постамент е постоянен, датиращ при всички случаи  от 1815 г. и който днес е неразделна част от скулптурата „Лаокоон и синовете му“. Според ищецът, е налице голямо възмущение сред общественото мнение поради твърденията, че това било по-малка вреда спрямо онази, която околната среда понася поради изменението на климата. Но не е коректно, според адвокатите на Губернаторството, да се противопоставят изкуство и природа. Енцикликата на папата Laudato Sì, цитирана от обвиняемите, не оправдава насилствени и вредни действия. „Резултатът от техните действия е само тяхната публична видимост“. Тук щетите са очевидни и констатирани. Виеро и Гофи, заключи Джили, „са знаели, че циано-акрилното лепило ще причини щети и затова са го нанесли върху постамента. Те са поели риска за естетическа щета”.