Декрет за библейските четива за Литургията „ad postulandam continentiam“

о. Йоан Хаджиев – Ватикана

Указът е подписан от префекта на ведомството кардинал Артър Рош и от секретаря архиепископ Виторио Франческо Виола.

През тези дни Епископските конференции по целия свят получават специална нота със списъка на четивата.

В прессъобщението на Ведомството се подчертава, че „терминът continentia в Римския литургийник се използва, за да изрази по-общо всичко това, което всеки кръстен човек е призван да направи, за да се облече в Христос (вж. Гал. 3, 27), борейки се срещу всички форми на злото и осъзнавайки, че тялото ни е храм на Светия Дух и средство за прослава на Бога (вж. 1 Кор. 6, 19), вървейки по пътя на живота, под ръководството на Светия Дух (вж. Гал. 5, 25)”.

В документа се казва, че това не е само човешко дело, защото, за да бъдем и да живеем чрез Христос, „е необходимо да молим и да получим благодатта на живота от Светия Дух (вж. Гал. 5:25), за да получим ново сърце и нов дух (вж. Иез. 36, 26)“.

„Чрез библейските четива се иска да се предложи един цялостен литургичен момент, за да умоляваме за благодатта на целомъдреното сърце, свободно от желанието да доминира, да притежава, да завладява, да осъществява необуздано своите амбиции и да задоволи своите желания, често в ущърб на най-слабите”. Следователно това е Литургия, която може да бъде отслужена за намеренията на всеки кръстен човек, независимо от неговото състояние или ранг.

Библейските четива

Сред посочените четива има евангелски пасаж от Матей („Вие сте солта на земята“, Мт 5, 13-16) и един от Йоан („Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих”, Йн 15, 12-17).

Тези от Стария завет са взети от Книгата на пророк Йезекиил („Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът“, Йез. 36, 24-29a) и от Книгата Премъдрост на Исус, син Сирахов („Които се боят от Господа, ще приготвят сърцата си“, Сир. 2,18-23).

Новозаветните четива са взети от посланията на Св. Павел до Римляните („Любовта да бъде нелицемерна“, Рим. 12, 1-2. 9-18), до Коринтяните („Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно”, 1 Кор. 6, 12-15а. 17-20) и до Галатяните („А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон“, Гал. 5, 16-25).

Отпевният псалм е взет от Псалми 85 и 111.