Преди шестдесет години умира Йоан XXIII: пророк на една Църква близо до хората
Андреа Де Анджелис – Светла Чалъкова – Ватикана
Папата на Втория Ватикански събор, на кубинската ракетна криза, на диалога и на икуменизма. Добрият, семпъл епископ на Рим, на „милувките за децата“, на посещението в римския затвор „Regina Coeli“. Йоан XXIII става приемник на Петър на 28 октомври 1958 г. Неговият понтификат ще продължи малко по-малко от пет години и днес се отбелязва шестдесетата годишнина от смъртта му. Умира вечерта на 3 юни 1963 г. Той беше канонизиран от Франциск на 27 април 2014 г. заедно с Йоан Павел II. Самият папа Войтила го обяви за блажен на 3 септември 2000 г.
Вестта за смъртта му
Вестта за смъртта му беше дадена от Радио Ватикана в директна връзка с Италианската радиотелевизия: „С дълбоко развълнувана душа даваме следното тъжно съобщение. Върховният понтифекс Йоан XXIII почина. Папата на добрата умря по свят начин и спокойно, след като получи тайнствата в 19.49 днес, 3 юни 1963 г.“.
Дипломат с голямо сърце
Ронкали беше папата, който откри Втория ватикански събор. Датата, избрана за неговото литургичен възпоменание, припомня точно това историческо откриване, което се състоя на 11 октомври 1962 г. „Всички ние все още чуваме ехото от думите, изречени онази вечер, в края на бдението със светлината на факлите, когато той поиска за се занесе милуквата на папата на децата“, припомня отец Еторе Малнати, енорийски свещеник, професор по богословие, епископски викарий за миряните и културата на епархията на Триест.
„Анджело Ронкали беше духовник – подчертава Малнати – способен да съчетае богословския, културния и историческия аспект с душепастирската грижа. Въпреки че беше човек с голям опит в областта на дипломацията, той имаше голямо сърце от пастирска гледна точка”. Свещеникът припомня способността на папа Ронкали да „посредничи след нацистката окупация на Франция, приключването на войната“ между Църквата и френската държава. „Йоан XXIII – продължава той – беше пророк на специфичното измерение на една Църква близо до народа“. Човек „на надеждата – заключава той – на онази, присъща на онези, които са решителни и знаят как да четат знаците на времето, напомняйки ни, че изцелението е по-ефективно от осъждането“.
Пратеник на мира
От голямо значение е намесата на Йоан XXIII за предотвратяване на разрастването на кризата в Куба, когато САЩ всъщност откриват наличието на ракети с ядрени бойни глави, способни да поразят Вашингтон и основните американски градове. Атомнага война беше предотвратена на косъм. Днес, 60 години по-късно, тази опасност драматично се завърна на хоризонта.
Енцикликата Pacem in Terris от април 1963 г., подписана от папата два месеца преди смъртта му, е изключително актуална и днес, както припомни Франциск миналия 12 април, в края на общата аудиенция. За папата тази енциклика „бе истинска благословия, като проблясък на спокойствие сред тъмните облаци“. Неговото послание „е много навременно“, подчерта след това Франциск, цитирайки цял пасаж, точка 62: „Отношенията между политическите общности, като тези между отделните човешки същества, трябва да се регулират не чрез прибягване до силата на оръжието, а в светлината на разума; тоест в истината, в справедливостта, в активната солидарност”.
