Дипломацията на Светия престол за култура на срещата

Беатрис Гуарера

Дипломацията като „средство на диалог, сътрудничество и помирение“ вместо братоубийствени претенции и противопоставяния, която е в състояние да замени използването на сила. Това бе основната тема на конференцията „Дипломацията на Светия престол и културата на срещата“, организирана в Рим от асоциацията с папско право Политическо милосърдие. Необходимо е да се развива „култура на срещата“, тъй като самата дипломация носи в себе си усилието за среща“: на тази фундаментална необходимост се базира конференцията, координирана от Алфредо Лучани, президент на асоциацията, в която участва архиепископ Пол Ричард Галахър, ватикански секретар за отношенията с държавите и международните организации, Махмуд Талаат, посланик на Арабска република Египет към Светия престол и Маркус Бергман, посланик на Австрия към Светия престол.

„Културата на срещата е в основата на мисионерското призвание, което папските представители, заедно със своите сътрудници, живеят в своето служение в различните страни по света“, каза в словото си архиепископ Галахър. Той  се позова на някои библейски епизоди като база за вдъхновение и размисъл за папската дипломация: от срещата между Авраам и свещеника Мелхиседек (Битие, 14,17-20) – красноречив пример за приятелство между народите от много древни времена - до това между пророк Елисей и Нееман, главата на армията на царя на Арам (4 Царе, 5) и между Дарий, цар на персите, и пророк Даниил, който беше хвърлен в лъвовете за това, че е нарушил указа, който забранява отправянето на молби към всяко божество, различно от самия персийски монарх (Даниил, 6). Също и на няколко срещи с чужденци, разказани в Евангелията, в които Исус е главен герой: изцелението на слугата на римския стотник (Матей, 8.5-13) и на дъщерята на сиро-финикийската жена в района на Тир и Сидон (Марк, 7,24-30), притчата за добрия самарянин (Лука, 10,25-37), разговорът при кладенеца със самарянка (Йоан, 4,1-42) и диалогът с Понтий Пилат (Йоан, 18, 33-40).

Срещите с Исус винаги имат личен характер, подчерта архиепископ Галахър, и така трябва да бъде и за срещите на дипломати на Светия престол, които „не са служители, а пастири, а като архиепископи и свещеници те говорят на сърцата на хората". Библейската книга, която най-добре изразява културата на срещата, е тази на Деянията на апостолите, където намираме историята за Петдесетница, „на която се основава християнската увереност, че човешките същества могат да се разбират помежду си и да бъдат обединени“ в братска и подкрепяща общност. Културата на срещата се намира също в писанията на Павел и в книгата Откровение, която разказва за последната среща на човечеството с божественото и която припомня важността на свидетелството. „Всъщност, за да насърчи културата на срещата, дипломатът на Светия престол трябва също да бъде автентичен свидетел на Евангелието, неуморим миротворец и страстен апостол на помирението“, обобщи архиепископ Галахър.

С поглед към предстоящия юбилей, за Асоциацията Политическо милосърдие конференцията бе възможност да стартира Полюса на религиите в Рим, „инструмент за израстване към все по-зряла и осъзната вяра“. В основата на тази инициатива е на първо място нарастващото осъзнаване на важността на диалога между културите и между религиите, но също и нарастващото присъствие в Рим на членове на големите световни религии, в град, който е призован да бъде отправна точка за културата на срещата. Полюсът на религиите е в приемственост с дипломацията с една обща цел: религиите да се превърнат от източници на конфликти в инструменти на мира, споделянето на живота и солидарността, за да се благоприятства срещата в човешкото братство

(dg/vatn)