Гуджероти: Светият престол заедно с християните от Близкия изток

Франческа Сабатинели - Светла Чалъкова - Никозия

„Ние, западняците, носим голяма отговорност за дестабилизирането на условията в Близкия изток с нашата тенденция да изнасяме нашата култура и да искаме от нейните народи да съобразят живота си с нея“. Това изтъкна монсеньор Клаудио Гуджероти, префект на Ведомството за Източните църкви,  църкви в обръщанието си към над 250 представители на католическите църкви от Близкия изток, присъстващи на откриването на симпозиума „Вкоренени в надеждата“, който се провежда в Никозия до 23 април по инициатива на Съюза на хуманитарните агенции на Източните Църкви (ROACO), в десетата годишнина от Апостолическото насърчение на Бенедикт XVI Ecclesia in Medio Oriente.

Загриженост за диаспората

 „Като западни католици – бяха думите на префекта – ние се извиняваме, че подкрепихме тази недалновидна гледна точка. Отдаваме почит на вашите героични усилия да свидетелствате за нашата обща вяра в трудностите от всякакъв вид“. Това, което буди безпокойство у Гуджероти, „е диаспората на християните в Близкия изток, причинена от настоящата трагична ситуация, която дълбоко засяга ежедневието им“. Ролята на Светия престол „в подкрепа на близкоизточните християни“ следователно е приоритет, защото „колкото и щедри да са вашите усилия да следвате членовете на вашата Църква в диаспората, това ще бъде още по-ефективно с конкретни инструкции към епископите на Църквата от цял ​​свят, за да се избегне всякаква асимилация, дори несъзнателна, и да ви помогне да запазите вашето свидетелство за вярата в нейната специфичност“. Универсалната църква не може да си позволи да загуби „присъствието, наследството, свидетелството и преди всичко вярата на християните от Близкия изток“, поради тази причина тя ще присъства с финансова помощ, но също така споделяйки техния приоритет, визия и „идентификацията на вашата роля в настоящия момент, да се гордеете със славното си минало, като в традицията имате жив инструмент за ново раждане“.

Насърчението на Бенедикт XVI, завет за Църквите в Близкия Изток

В Близкия изток „е необходимо възстановяването на истинската християнска идентичност“, бе указанието на латинския патриарх на Йерусалим, монсеньор Пиербатиста Пицабала, чийто поглед се насочи към последните десет години на предизвикателства, пред които са изправени църквите: години, белязани от ислямски екстремизъм след края на Арабската пролет, характеризиращ се с насилието от страна на Ислямска държава и с войни – Сирия, Ирак, Йемен, Либия – където християнските общности „заплатиха много висока цена“, но също така свидетелстваха за надежда с мъченичеството на „много братя и сестри“. Години, които станаха свидетели и на Документа от Абу Даби за човешкото братство и историческите пътувания на папата, които показват, че Франциск „се интересува дълбоко от Близкия изток, Източните църкви, икуменическия диалог с православните и междурелигиозния диалог, по-специално братството и мира с мюсюлманите, както и с евреите“. Настоящето, със своите светлини и сенки, принуждава „да се направи истински и конкретен синтез“ на това, което е било живяно, следователно препрочитането на Апостолическото насърчение на Бенедикт XVI, което е своеобразно „завещание, предадено на църквите в Близкия изток“, заедно с това, което се случи на политическо, социално и църковно ниво, „призовава към обръщане и доверие в Бог“. От Близкия изток, въпреки кризите и скандалите, обясни Пицабала, може да рестартира „изкуплението за цялата Универсална църква“.

Нека Църквата приеме днешната реалност

Изминаха тринадесет години от Синода за Близкия изток, изминаха десет години от Насърчението, период от време, в който Близкият изток се промени дълбоко, ето защо за Църквата, сега – бе искането на монсеньор Пицабала - е важно да „приеме реалността“, в която живеем, с нейните особености. Днес идентичността на християните трябва да бъде „формирана и в някои случаи повторно евангелизирана“ и това, че са малцинство, не им пречи да свидетелстват за вярата и принадлежността. Поканата е да не се затваряме, да дадем живот на „нови форми на креативност“, да изградим общност, да „укрепим общението и сътрудничеството между църквите“, които трябва да възстановят своето мисионерско измерение“, без никога да забравяме диалога, „друга форма на съществен израз“ на църковния живот.

Не на съюза между трона и олтара

В Близкия изток винаги съществува силен риск да изпаднем в изкушението да се „съюзяваме или да станем инструмент на политическата сила на момента и мястото“, което ни пречи да запазим пророческата роля, която трябва да бъде свободна от „всякакви условия“, защото -  е предупреждението на патриарха – „съюзът между трона и олтара никога не е донесъл добро, нито на трона, нито на олтара“. Затова трябва да сме „способни на прозрачност в църковните отношения“ и в институциите, коригирайки „формите на корупция“ във всичките ѝ аспекти, защото „предпочитанието за бедните и слабите не прави Църквата политическа партия“. Във време, когато вярата е изправена пред „нови граници и допълнителни възможности“ от една страна и „външни атаки и по-многобройни и сложни проблеми“ от друга, няма нужда „от реставрации, а да започнем отначало от основите“, и да бъдем „светлина, сол и квас за този свят”. И именно от срещата в Никозия трябва да се роди нов и подновен ангажимент, който ще може, заключи архиепископ Пицабала, „да освети и придаде вкус на целия Близък изток, където са нашите корени и където ще продължим да присъстваме, за да дадем нашето красиво свидетелство за вярата“.