Монсеньор Георг: Бенедикт XVI живя, обичайки Господ докрай
СИЛВИЯ КРИЦЕНБЕРГЕР
Страдащ, трогнат, но в същото време в мир. Архиепископ Георг Генсвайн, префект на Папския дом и личен секретар първо на кардинал Йозеф Рацингер, а след това и на папа Бенедикт XVI, е в студиото на Радио Ватикана. Той разказва за последните моменти от земното съществуване на човека, служил на Църквата като епископ на Рим от 2005 до 2013 г. и след това взел историческо решение с оттеглянето от свети Петровия престол, което се случи преди почти десет години.
Хиляди вярващи се поклониха пред тленните останки на почетния папа. Вие сте прекарал голяма част от живота си с него. Как живеете в този момент?
Човешки много страдащ. Боли ме, страдам… Духовно много добре. Знам, че папа Бенедикт сега е там, където искаше да отиде.
Какъв беше духът, с който Бенедикт XVI живя тези последни дни? Какви бяха последните му думи?
Не чух последните му думи с ушите си, но вечерта преди смъртта му един от фелдшерите, които бяха с него ги е чул. Около три часа: „Господи, обичам те“. Фелдшерът ми каза сутринта, щом пристигнах в спалнята, че това са били последните наистина разбираеми думи. Обикновено молихме утринната молитва пред леглото му: онази сутрин също казах на Светия отец: „Нека направим както направихме вчера: аз се моля на глас и вие се присъединете духом“. Всъщност вече не беше възможно той да може да се моли на глас, дишеше наистина тежко. Там той само леко отвори очи – разбра въпроса – и кимна с глава. Така започнах. Към 8 часа започна да диша все по-учестено. Имаше двама лекари – д-р Полиска и реаниматор – и те ми казаха: „Опасяваме се, че сега ще дойде моментът, когато той ще трябва да проведе последната си битка на земята“. Обадих се на монахините от манастира, а също и на сестра Бригида, казах им да дойдат, защото настъпил часа на агониято. По онова време той беше в съзнание. Вече бях подготвил по-рано молитвите за придружаване на умиращия и се молихме около 15 минути, всички заедно, докато Бенедикт XVI дишаше все по-тежко, все повече и повече се виждаше, че не може да диша добре. Така че погледнах един от лекарите и попитах: „Изпадна ли в агония?“. Той ми каза: „Да, започна, но не знаем колко ще продължи“.
И тогава какво стана?
Бяхме там, всеки един след това се молеше в тишина и в 9.34 Бенедикт пое последния си дъх. След това продължихме да се молим вече не за умиращите, а за покойния. И завършихме, като изпяхме „Alma Redemptoris Mater“. Той почина в осмината на Рождество Христово, любимото му литургично време, в деня на неговия предшественик – свети Силвестър, папа при император Константин. Той беше избран на датата, на която се възпоменава германският папа, Свети Лъв IX от Елзас; и почина в деня на римския папа, св. Силвестър. Казах на всички: „Веднага ще се обадя на папа Франциск, той е първият, който трябва да узнае“. Обадих му се, а той каза: „Идвам веднага!“. След това той дойде, придружих го до спалнята, където почина почетния папа и казах на всички: „Останете“. Папата поздрави, предложих му стол, той седна до леглото и се помоли. Той даде своята благословия и след това си тръгна. Това се случи на 31 декември 2022 г.
Кои думи от неговото духовно завещание ви трогнаха най-много?
Завещанието като такова много ме трогна. Трябва да кажа, че да се изберат само няколко думи е трудно. Но това завещание вече беше написано на 29 август 2006 г.: литургичният празник на мъченическата смърт на св. Йоан Кръстител. Написано е на ръка, много четливо, много малко, но четливо, през втората година от понтификата. На немски се казва "O-Ton Benedikt", тоест "това наистина е Бенедикт". Ако имах текст като такъв, без да познавам автора, щях да го разпозная. Вътре е духът на Бенедикт. Четейки го или размишлявайки върху него, човек вижда, че наистина е негов. Целият той е тук, в две страници.
Накратко завещанието е благодарност към Бог и към семейството...
Да, това е благодарност, но и насърчение към вярващите да не се оставят да бъдат подведени от никоя хипотеза, било в богословската или философската област, или в която и да е друга област. В крайна сметка Църквата е тази, която предава, това е Църквата, живото Тяло на Христос, която предава вярата на всички и за всички. Понякога дори в богословието, ако има теории, които са много просветени или които изглеждат такива, може да се окаже, че след година или две те вече са отминали. Това е вярата на Католическата църква, това е, което наистина ни води към освобождение и ни поставя в контакт с Господ.
Кое е най-силното послание от неговия понтификат?
Неговата сила се крие в мотото, което избра, когато стана архиепископ на Мюнхен, цитирайки третото послание на Йоан: „cooperatores veritatis“, тоест „сътрудници на истината“, което означава, че истината не е нещо измислено, а е личност: тя е Божият Син. Бог се въплъти в Исус Христос, в Исус от Назарет и това е неговото послание: да следваме не теория на истината, а да следваме Господ. „Аз съм пътят, истината и животът“. Това е неговото послание. Послание, което не е бреме: по-скоро е помощ да носим всички тежести на всеки ден и това носи радост. Има проблеми, но вярата е по-силна, вярата трябва да има последната дума.
Светът никога няма да забрави онзи 11 февруари 2013 г., оповестяването на оттеглянето. Има хора, които продължават да казват, че това не е бил свободен избор или дори, че той е искал да остане папа по някакъв начин.
Самият аз му задавах същия въпрос в различни ситуации, като му казвах: „Свети отче, те търсят конспирация за обявяването на 11 февруари след консисторията. Търсят, търсят, търсят...“. Бенедикт отговори: „Който не вярва, че това, което казах, е истинската причина да се откажа, няма да ми повярва, дори ако сега кажа „Повярвайте ми, така е!“. Това е и си остава единствената причина и не трябва да я забравяме. Той ми беше обявил това решение: „Трябва да го направя“. Бях сред първите, които се опитаха да го разубедят. А той ми отговори ясно: „Вижте, не Ви питам за мнение, а съобщавам решението си. В молитва, изстрадано, взето coram Deo”. Има такива, които не вярват или развиват теории, като казват, че ще „остави една част, но ще запази друга и т.н.: всички, които казват това, развиват само теории около една или друга дума и в крайна сметка не вярват на Бенедикт, на това, което каза. Това е просто оскърбление за него. Разбира се, всеки има своята воля, своята свобода и може да каже разумни или по-малко разумни неща. Но голата истина е следната: той вече нямаше сили да ръководи Църквата, както каза на латински този ден. Попитах: "Свети отче, защо на латински?". Той отговори: „Това е езикът на Църквата“. Всеки, който мисли, че може да намери или трябва да намери някаква друга причина, греши. Той съобщи истинската причина. Амин
Кой аспект най-много ви впечатли, когато бяхте близо до Бенедикт в дългия период, прекаран като почетен папа?
Минаха почти десет години. Бенедикт – било като кардинал, било като професор – имаше много голяма дарба. Мнозина казват смирението: да, това е вярно, но също така – може би това не беше видяно толкова добре – способността да приема, когато хората не са съгласни с казаното от него. Като професор е нормално: има сравнение, дискусия, „борба“ между различните теми. В този контекст също се използват силни думи, но без изобщо да нараняват и по възможност без да предизвикват спорове. Друго нещо е, когато човек е епископ и след това папа: той проповядва и пише не като частно лице, а като човек, който е получил мандата да проповядва и да бъде пастир на стадо. Папата е първият свидетел на Евангелието, нещо повече, на Господ. И там видяхме, че думите му, думите на Наследника на Петър, не бяха приети. Но това ни казва, че ръководството на Църквата не се извършва само чрез заповядване, решаване, но и чрез страдание, и тази част от страданието не беше малка. Когато той стана почетен, разбира се цялата отговорност и целият понтификат свършиха за него.
Мислеше ли, че ще живее толкова дълго, след като се предаде?
Преди около три месеца му казах: „Свети отче, наближаваме десетата ми годишнина от епископството: Богоявление 2013 г., Богоявление 2023 г. Трябва да празнуваме“. Но това означава и десет години от оттеглянето му. Някои ми казват: „Ама как така се отказа, като каза, че вече няма сили, а след това живее десет години? А той ми отговори: „Трябва да кажа, че аз съм първият, който се учудва, че Господ ми е дал повече време. Мислех година най-много, а той ми даде 10! И 95 години са добра възраст, но годините и старостта също имат своята тежест, дори за почетния папа“. Той продължи: „Приех го и се опитах да направя това, което бях обещал: да се моля, да присъствам и преди всичко да придружавам моя приемник с молитва“. И това е много красиво. Също така препоръчвам на някои, които имат проблеми с това, да прочетат отново казаното от Бенедикт, благодарейки на папа Франциск в Климентинската зала по повод 65-ата годишнина от неговото свещеническо ръкоположение. Накрая веднъж казах на шега, по не особено елегантен начин: „Свети отче, Вие направите сметките без кръчмаря”... Той ми отговори: „Не съм правил никакви сметки: приех това, което ми даде Господ. Той ми даде това, трябва да Му благодаря. Това е моето убеждение. Други може да имат други идеи, теории или вярвания, но това е моето“.
Кое беше най-голямото учение в живота ви и какво ще ви липсва най-много от Йозеф Рацингер?
Най-голямото учение е, че написаната вяра, изречената и провъзгласена вяра не е само нещо, което той е казал и проповядвал, но и което е живял. Тоест примерът за мен е, че научената, преподавана и провъзгласявана вяра се е превърнала в жива вяра. И това за мен - дори и в този момент, в който страдам, но не сам - е голямо духовно облекчение.
В завещанието си Бенедикт пише: „Ако в този късен час от живота си погледна назад към изминалите десетилетия, първото нещо, което виждам, е колко много причини имам да бъда благодарен“. Беше ли щастлив, реализиран човек?
Той беше човек, дълбоко убеден, че в любовта към Господ човек никога не греши, дори и по човешки да прави много грешки. И това убеждение му даде мир и – може да се каже – това смирение, а също и тази яснота. Той винаги е казвал: „Вярата трябва да бъде проста вяра, не опростена, а проста. Защото всички големи теории, всички големи богословия се базират на основата на вярата. И това е и си остава единствената храна за нас самите и за другите”.
Благодаря, че бяхте с нас...
Аз съм този, който ви благодаря за тази покана: дойдох с голямо желание и знам много добре, че папа Бенедикт се чувстваше много подкрепен и също - ако мога да го кажа - обичан, обичан за това, което направихте, а също и заобиколен от вашата обич.
