Иван Вукадинов, първият български автор в колекцията на Ватиканските музеи
Дълъг е пътят на картината „В памет на героите“ към Ватиканските музеи. Творбата на Иван Вукадинов впечатлява ватиканските експерти, когато участват в изложба на българско изкуство в Рим в средата на 70-те години и искат да я придобият за колекцията на Ватиканските музеи. Българската държава обаче отказва с мотивацията, че картината е национално богатство и не може да бъде продадена. Осъзнавайки отказа, художникът Иван Вукадинов е обиден на тогавашната система, която отказва да представи изкуството му пред света. Зарича се никога да не показва творбите си в България. През 2006 г. се завръща в художествения живот на София, като участва годишно в изложба. Днес, след 47 години тя е дарена от българската държава на Ватиканските музеи.
На церемонията, която се проведе на 10 октомври в залата за конференции на Ватиканските музеи, Министъра на културата Велислав Минеков връчи на Директора на Ватиканските музеи г-жа Ята документите свързани с творбата. Присъстваха посланика на Република България към Светия Престол и Независимия Малтийски орден г-н Богдан Паташев, Аксиния Джурова, роднини на Иван Вукадинов, а от ватиканска страна кардинал Монтеризи и монсеньор Америко Чани, канонист на Ватиканската базилика.
Барбара Ята: важен момент в отношенията между Светия престол и България
„Това е важен момент в отношенията между Светия престол и България. Това произведение, което трябваше да бъде тук преди 50 години, най-накрая влиза в колекцията на музеите на папата и особено в настоящия момент, когато Европа се намира пред сериозни проблеми, защото това е красив знак за връзка и приятелство, но преди всичко за предаване ценностите на свободата и мира“. Това каза директорът на Ватиканските музеи Барбара Ята приемайки картината на българския художник Иван Вукадинов „В памет на героите“, първата творба на български автор, която официално влиза в Секцията за съвременно изкуство към Ватиканските музеи.
„Със сигурност, посланието на творчеството на Вукадинов е силно, светло, в което прозира сакралното; послание за изкуство и вяра – подчерта Барбара Ята. Вярвам, че това е значението на този дар и съм искрено благодарна на семейството на художника, който за съжаление не е тук, на министър Минеков, който ни уважи с присъствието си и на българския посланик при Светия престол, който създаде тази връзка и който направи това събитие възможно. Вярвам, че тази инициатива, след една красива онлайн среща през 2021 г., посветена на българския художник Кристо, може да бъде отправна точка за други инициативи между Светия престол и България. Инициативите раждат други инициативи и се създават човешки взаимоотношения, взаимоотношения и проекти“.
Микол Форти: творба с поглед отвъд видимото
„Днес приключваме една много дълга история, която разказва за интереса, който от раждането на колекцията във Ватиканските музеи са имали папите и конкретно по това време Павел VI към цялото международно изкуство - каза г-жа Микол Форти, куратор на Секцията за съвременно изкуство към Ватиканските музеи. В проекта на Павел VI за Ватиканската колекция, съвременното изкуство трябва да свидетелства за всички форми на изразяване, родени в хода на XX век, които биха могли да разкажат различните езици с които различните художници изразяват духовното и трансцендентното. Независимо от личната им вяра, важното е художественото им произведение да може да свидетелства за поглед към това, което е отвъд видимото. Специално картината на Иван Вукадинов, която влиза в колекциите на Ватиканските музеи, е много интересен пример именно за този поглед отвъд видимото. Чрез заглавието, което той предлага на своята картина в памет на героите и чрез синтетична форма на човешка фигура, която се откроява на златния фон, предлага един дълбок размисъл за някои важни теми: темата за паметта за идентичността, за стойността на индивида в общността и темата за трансверсалната култура. Тези герои нямат име, нямат произход, не ни казват кои са. Всеки има свой референтен герой, тоест неговите корени, те представляват корените на нашата същност. Това е може би най-важното послание в рамките на колекцията на модерното и съвременно изкуство във Ватиканските музеи, която е трасверсална в епоха, география и произход, но която се стреми да документира духовния и трансцендентален аспект на изследването на всеки художник.
Мястото на експозицията на творчеството на Вукадинов все още трябва да бъде проучено, защото в нашите зали произведенията са свързани помежду си на базата на сюжетите, на темите, на произхода на художниците. Със сигурност ще бъде изложена не само защото разказва тази лична история между художника и личния секретар на Павел VI, монс. Маки, но тъй като отразява езика на една страна от европейската култура с много силни връзки с иконичната традиция, с епифанията на образа, в тесен контакт със съвременните изследвания от 70-те години, които художника познава много добре и на който отговаря със свой собствен много личен и независим език”.
Министър Минеков: щастлив момент за цяла България
„Изключително щастлив момент, не само за мен, а и за цяла България“: Това заяви министър Велислав Минеков на церемонията по връчването на творбата на Иван Вукадинов „В памет на героите“.
“Отношенията със Светия престол са от векове и никога не са прекъсвали, винаги са били в една плоскост на добрина и взаиморазбирателство- каза Минеков. Колкото до конкретния акт, това е изключителна висока оценка - първия български автор, който ще попадне в колекцията за съвременно изкуство във Ватиканските музеи. Това е настина жест, който заслужава Иван Вукадинов, но го заслужаваме и ние, българите“.
„Инициативата е многостранна, но зад нея стоят близки, приятели и хора, които уважават Иван Вукадинов и ценят неговото творчество. В нея се включиха неговите роднини, Държавния културен институт при МВнР и Министерството на културата с моето лично участие“. „Тук бяхме посрещнати с много разбиране с най-добри чувства, включително и присъствието на литургията на папа Франциск, което бе огромен жест за България. Така, че наистина имаме възможност да потърсим всякакъв вид помощ и подадена ръка от Ватикана, както и ние да бъдем полезни, а ние сме били полезни през годините. Отношенията не са прекъсвали, но винаги могат да бъдат по-добри отколкото са досега. Нужни са инициативи, а не само тези които са задължителни за честване на празници“.
Проф. Джурова: да не забравяме за какво сме родени на този свят
Проф. Аксиния Джурова, изследовател на творчеството на големия български живописец Иван Вукадинов и автор на двете единствени монографии, писани за художника, говори за съвременния прочит на творбата на големия български живописец:
„След 1977 година я виждам сега отново и разбирам колко е провиденциален Иван Вукадинов с това което е. Изключително много се развълнувах, когато я видях, защото в нея има както нещо от Египет и мумиите, така и от Византия с интровертността на византийското изкуство. Има нещо, което носи нашето православно изкуство, основното което е обич, любов между хората и мир. И ако има нещо, което ми прозвуча със съвременно послание, това е че човек се ражда и умира в повои. Всъщност, това беше началото, за да започне той тази картина. Това беше един стих в един от известните български ръкописи, Тончовия псалтир, към края на човешкия живот в който точно това се казваше, че човек се ражда и умира в повои, като герой или обратното. При Иван Вукадинов човек умира като герой, но за да умре като герой трябва да има мир, разбирателство и любов между хората. И тъй, като Иван е от художниците, които напомнят монасите, когато правят една картина, като аскеза, той се пречиства преди да започне да я работи, влага цялата си любов и цялото си желание хората да не престават да се замислят за какво са на този свят. Тя е екзистенциална картина и ми се струва, че през годините тя ще бъде прочитана по различен начин с оглед на ситуацията. В съвременния хаос ми се струва, че тази картина води по пътя до едно успокоение и едно желание да има мир и разбирателство. В този смисъл, днешният акт може да бъде и посланието на България, чрез творбата на Иван Вукадинов: мир човешки добродетели и да не забравяме за какво сме родени на този свят, посланието на иконата“.
Димитър Ганчев
