ООН, Паролин: култура на диалог и сътрудничество, начин за защита на малцинствата

Роберта Барби – Светла Чалъкова - Ватикана

Отхвърляне на дискриминационното използване на термина „малцинство“, когато се отнася до по-малка част от населението, тъй като то поражда „чувство на изолация и малоценност“. Тази бе поканата на ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин в словото му на срещата на високо равнище на ООН в Ню Йорк по повод 30-ата годишнина от приемането на Декларацията за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства. Кардиналът подчерта, че трябва да се помни, че когато термините като „мнозинство“ или „малцинство“ се използват в съвременния език, те не трябва да подкопават принципа, на който се основават правата на човека и основните свободи: тоест „всички са равни по достойнство и следователно имат равни права“.

Християните, най-преследваната група в света

Според кардинал Паролин утвърждаването на собствената идентичност и живота в мир с другите са стремежите, които всички етнически, религиозни и езикови малцинства споделят по света, следователно тяхната защита не може да не зачита принципи като защита на съществуването, неизключването не -дискриминацията и неасимилацията. Светият престол, каза държавният секретар, откроява с голяма загриженост, че християните са най-преследваната група в света и не само в страните, където те са малцинствена група: „Изчислено е, че около 360 милиона християни в 76 държави страдат от дискриминация, насилие и преследване заради тяхната вяра – каза той – това е явно нарушение на основното право на свобода на мисълта, съвестта и религията“. Дискриминация, от която за съжаление страдат и от други религиозни малцинства.

Идентичността се укрепва в диалог с тези, които не са като нас

За да се защитят и насърчат правата на човека на лицата, принадлежащи към малцинствени групи на национална, етническа, религиозна или езикова основа, от съществено значение е приемането на „културата на диалога“, разбирана като път, който трябва да се премине, възприемайки като кодекс на поведение взаимното сътрудничеството и като метод взаимното разбирателство „Идентичността и диалогът не са несъвместими полюси – заключи Паролин – нашата идентичност се укрепва и обогатява благодарение на диалога с тези, които не са като нас“.