Ватиканският процес за сградата в Лондон

Спонтанните показания, продължили два часа и половина, дълъг разпит, който все още не е приключил и изненадващо конституиране на потърпевша страна: четиринадесетото съдебно заседание по делото за управлението на средствата на Ватиканския Държавен секретариат бе изцяло съсредоточено върху разпита на кардинал Анджело Бечу, обвинен в присвояване на държавни средства, което се твърди, че е извършено, когато е бил заместник държавен секретар, но вниманието привлече решението на монсеньор Алберто Перласка, бивш ръководител на администрацията на Държавния секретариат на Ватикана, да се конституира потърпевша страна.

Изненадващо решение, тъй като монсеньор Перласка първоначално бе подследствен, а след това сътрудничи на разследванията, докато накрая окончателно излезе от броя на обвиняемите в това съдопроизводство. И така, каква вреда му е нанесена?

Адвокатът Самарко, защитник на Парласка и бивш защитник на Франческа Имаколата Чауки в процеса „Vatileaks 2“, обясни, че има две причини, поради които монсеньор Перласка се обявява за потърпевш: заради подкупването  от страна на кардинал Бечу на неговия епископ Кантони, от Комо и срещу обвиняемите Тирабаси, Красо и Торци, за които се твърди, че са го накарали да подпише т. нар. рамково споразумение, с което се определяше брокера Торци да получи хилядите акции с право на глас, което му даваше пълен контрол върху инвестицията в сградата в Лондон.

Трябва да се припомним, че процесът се отнася до инвестицията на Държавния секретариат в луксозна сграда в Лондон.

Кардинал Бечу е обвинен и в присвояване на средствата, които, като заместник секретар, бе предназначил за „Каритас“ в родния му диоцез Озиери и за кооператива SPES.

Кардинал Бечу направи дълго спонтанно изявление, продължило около два часа и половина, като отговори на всичките повдигнати му обвинения, уточнявайки и начина на работа на заместника на Държавния секретариат, сложна задача, която управлява всичките текущи дела и за която той трябва да докладва на папата поне веднъж седмично. Заместникът има самостоятелност, има правомощия на държавния секретар и всъщност е истинският двигател на цялата дейност на Светия Престол.

При това положение, обясни кардинал Бечу, е необходимо да се вярва на сътрудниците, особено когато се отнася до административни въпроси. И тук кардинал Бечу припомни, че монсеньор Алберто Перласка на времето вече е бил ръководител на администрацията на Държавния секретариат, преди той самият да бъде назначен за заместник през 2011 г., че със сигурност е бил много компетентен и той му се доверявал, но че също така е имал раздразнителен и сложен характер.

Кардинал Бечу отбеляза как при първия разпит Перласка бе защитил работата на Държавния секретариат, а след това радикално бе променил версията си.

Сред интересните бележки е фактът, че Държавният секретариат е трябвало да внася по 5 милиона на месец за разходите на Курията, които след това бяха станали 8 милиона на месец с реформата на кардинал Пел. Накрая ставаше въпрос за 96 милиона годишно, които не можеха да се покрият с парите от „Обола на Свети Петър“ (или паричните дарения).

Наистина „Оболът“, обясни кардиналът, „бе създаден, за да  подкрепи Светия Престол, когато той загуби папската държава, а не с главната цел да прави благотворителност, която също прави. И „Оболът“ при всички случаи е гарантирал 45-50 милиона годишно, недостатъчно за покриването на паричните разходи, което наложи „инвестирането на парите“.

Инвестицията в Лондон дойде след като бе отхвърлена друга инвестиция в петролно находище в Ангола, която бе предложена на кардинала от негов приятел, когато беше нунций в африканската държава, и за която Бечу твърди, че не е „спонсорирал“, съгласявайки се с факта, че самият Перласка бе счел инвестицията за несигурна.

Но – и това е ключът към свидетелството на кардинал Бечиу – той е имал пълно доверие в своите сътрудници и въпреки че е бил постоянно информиран, той все пак е давал пълно доверие на онези, които е смятал за по-опитни от него.

По въпроса за кардинал Джордж Пел, който бе намекнал за факта, че Бечу бе превел 2 милиона и 200 хиляди австралийски долара, за да плати лъжесвидетелство в процеса срещу него, Бечу припомни, че има писмо от кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Ватикана, изпратено като вербална нота до австралийското посолство към Светия престол, в която се изяснява как тези пари са били за плащането на разширението на сайта web.catholic, плащане, което, между другото е било разрешено от самия кардинал Пел.

Всъщност Бечу възрази, че за инвестицията за сградата в Лондон не са използвани средства на „Обола“, както се твърди в доклада на главния одитор, който „никога не е влизал в офисите ни, защото има независимост на фондовете“.

От Бечу бе също така бе поискано да изясни защо Държавният секретариат е съсредоточил всички инвестиции в „Credit Suisse“ и той отговори, че това вече е било в сила, когато е станал заместник. По същия начин и брокерът Енрико Красо вече отдавна е бил консултант на Държавния секретариат.

Разпитът, особено напрегнат и понякога засягащ незначителни въпроси или въпроси извън обвиненията, ще трябва да бъде подновен на следващото заседание, затова многократно председателят на съда Джузепе Пинятоне не допусна много от въпросите на промоутъра на справедливостта (прокурора) Алесандро Диди и дори стигна дотам, че да прекъсне заседанието за пет минути, за да се успокои атмосферата.

man / VatNews