Нов указ за прилагането на Magnum Principium за превода на литуричните текстове
Ватикан Нюз
Става въпрос за реформа, с която се подчертава отговорността на Епископските конференции за „голямата и сложна задача“, в диалог с Апостолическия престол, по превеждането на латинските литургични текстове от римския обред на собствените си езици. Това посочи рхиепископ Артър Рош, префект на Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата, илюстрирайки пред Vatican News указа за прилагане на Motu proprio Magnum principium от 3 септември 2017 г., с което папа Франциск промени кан. 838 от Кодекса на каноническото право относно преводите на богослужебните книги на местните езици. Текстът, публикуван на литургичния празник на Свети Йоан Павел II, тълкува и изяснява начините за прилагане на промените, отнасящи се до компетенциите на епископите и на Ватиканското ведомство.
Първата част на Указа припомня, изменя и тълкува „нормите, дисциплината, процедурите относно превода на богослужебните книги и тяхното адаптиране, по-специално що се отнася до компетенциите на Конгрегацията зя Божествения култ и Тайнствата и на Епископските конференции, без да се засяга компетентността на Конгрегацията за доктрината на вярата и одобренията от страна на Римския първосвещеник, докато във втората част са посочени някои промени, които трябва да бъдат въведени в новите издания на литургичните книги“.
Декретът, озаглавен Postquam Summus Pontifex, припомня, че тъй като „сериозната отговорност по този въпрос принадлежи на епископите, Епископската конференция трябва да го поеме пряко, като използва необходимото сътрудничество на подходящи лица, включително експерти, обучени в превода на литургичния латински“. Целта е „да се гарантира на даден език правилното и цялостно изразяване на вярата на Католическата църква, предадена според нейното учение и адекватен речник“. След което Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата трябва да признае и потвърди тези преводи. Признаването се състои в преразглеждане на одобреният от Епископската конференция текст и на легитимността на следвания процес „като се вземат предвид причините, продиктувани от културата, традицията на страната и пасторалните нужди“. Потвърждението се състои в „ратификацията, дадена от Апостолическия престол на превода на библейските и литургическите текстове, след като се е потвърдила легитимността на процедурата за одобрение, следвана от епископските конференции“.
В писмо от октомври 2017 г. относно правилното тълкуване на Motu proprio, папа Франциск уточнява, че с новото законодателство се предоставят на Епископските конференции правомощията да преценяват добротата и последователността на преводите от латински, „макар и в диалог със Светия престол“. Признаването – обяснява той – „показва само проверката и гарантирането на спазването на закона и общението на Църквата, което не би трябвало да доведе до дух на "налагане" на епископските конференции на даден превод, направен от Ведомството, тъй като това би навредило на правото на епископите“. От друга страна - добавя той – поради тази причина „потвърждението“ не предполага вече подробен преглед дума по дума, освен в очевидни случаи, които могат да бъдат представени на епископите за по-нататъшен размисъл“.
Пред Ватикан Нюз монсеньор Рош, префект на Конгрегацията за Божесвения Култ и Тайнствата припомня в синтез какво установява папското Motu Proprio от 2017 г.
„Motu Proprio Magnum principium промени формулировката на някои норми на Кодекса на каноническото право относно издаването на богослужебните книги на народните езици и поради тази причина бяха въведени редица промени към текста на канон 838, по-специално в параграфи 2 и 3. Същото Motu Proprio припомня и излага основните принципи за превода на литургичните текстове, които, в качеството си на молитва на Църквата, се регулират от компетентната на църковната власт. По принцип целта на всичко това е да улесни и направи по-ползотворно сътрудничеството между Светия престол и Епископските конференции. Именно на тях се пада голямата задача да превеждат и също така ефективно да представят на своите езици това, което се намира в литургичните книги на римския обред. Тази задача е една голяма отговорност, защото благодарение на тези преводи, може да бъде прогласявано Словото, а молитвата на Църквата може да бъде изразена на език, разбираем за Божия народ. На нашето Ведомство се пада задачата за проверката (recognitio) на адаптациите, одобрени от епископските конференции и потвърждаването (confirmatio) на направените преводи, винаги в атмосфера на сътрудничество и диалог, която да благоприятства литургичния живот на Латинската църква“.
От публикуването на Magnum principium до указа на Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата изминаха 4 години, за които префекта на Ведомството, прави своята равносметка.
„Опитът ми през последните години като архиепископ секретар и от няколко месеца като префект беше много положителен и обогатяващ. В ежедневната си работа изпитваме универсалността на Църквата и в същото време особеността на всяка поместна Църква. Епископите, като модератори, популяризатори и пазители на литургичния живот в съответните им поместни църкви, имат голяма чувствителност, произтичаща от богословската и културна формация, която им позволява да превеждат текстовете на Откровението и на литургията на език, който отговаря на характера на Божия народ, който им е поверен. Като се има предвид това, което папското Motu Proprio подчертава и в светлината на последния указ за прилагането му, нашето ведомство иска да бъде, според желанието на Светия отец, инструмент в служба на универсалната Църква. Ето защо, казаното досега може да се обобщи, като се каже, че в основата на тази промяна е желанието да се доближи Божият народ до литургията и литургията до Божия народ“.
