Катехистичното служение, израз на кръщелното призвание на миряните

Дебора Донини – Димитър Ганчев – Ватикана

„Много древно“ служение, което винаги е съпътствало пътя на евангелизацията на Църквата и още по-необходимо, когато е предназначено за тези, които се готвят да приемат Кръщението, катехумените“. Така представи служението на катехиста, учредено с Motu proprio на папа Франциск (Antiquum ministerium), монсеньор Рино Физикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация по време на пресконференцията. Създаването на това специфично мирско служение, желано от папата, след публикуването на Справочника за катехизацията от 2020 г., представлява, „следваща стъпка за обновяване на катехизиса и неговата ефективност в новата евангелизация“, допъли монс. Физикела. Също така и „голяма новост“, с която „лесно може да се види как папа Франциск реализира желанието на Павел VI“ в Апостолическото насърчение Евангелий Нунтянди от 1975 г. и на Втория Ватикански събор: „миряните са призвани преди всичко да направят Църквата присъстваща и активна в онези места и при тези обстоятелства, при които не може да стане солта на земята, освен чрез тях”.

Не замества презвитерите или богопосветените

Монсеньор Физикела подчерта, че новото служение на катехиста „не замества свещениците или богопосветени“, а е израз на кръщелното призвание на миряните с акцентиране на мисионерския ангажимент, но „без да се изпада в клерикализация“. Служение, което не се проявява „предимно в литургичната сфера, а в конкретното предаване на вярата чрез известието и системно формиране“.

Изискванията

„Очевидно, не всички, които днес са катехисти ще могат да получат достъп до това служение“, въпреки, че продължават да бъдат катехисти, допълни монс. Физикела. „Това служение е предназначено за тези, които отговарят на определени изисквания, които са посочени в Motu proprio. На първо място, призванието да се служи на Църквата, където епископът счита за най-подходящо и смята за необходимо неговото присъствие".

Формиране в епархиите

Важно място заема формирането, за което Катехизисът на Католическата църква е основен инструмент. „Епархиите ще трябва да гарантират бъдещите катехисти да притежават  солидна библейска, богословска, пастирска и педагогическа подготовка, за да предават внимателно истината на вярата и които вече са придобили предишен опит в катехизирането“. Затова мнението на епископите е от основно значение. Според монс. Физикела, желателно е „създаването на нвото служение да доведе и до формирането на общност от катехисти, която се разраства заедно с християнската общност“, „без да се ограничава в тесните рамки на собствената си църковна реалност и без никаква самореферентна форма".

Приоритет е срещата с Господ

 „Катехистът не импровизира – подчерта монсеньор Фисикела - тъй като ангажиментът за предаване на вярата, в допълнение към знанието за съдържанието, изисква предварителна лична среща с Господа: този, който извършва това служение знае, че говори от името на Църквата и предава вярата на Църквата”. Тази отговорност не може да бъде делегирана, а засяга всички от първо лице.

Какво предстои

След публикацията на папския документ, Епископските конференции трябва да индивидуализират необходимите качества необходими за служението на катехиста, докато Конгрегацията за божествения култ е натоварена със задачата да публикува литургичния обред за учредяване на новото служение от епископа. Освен това, от името на папата, Папският съвет за насърчаване на новата евангелизация ще окаже цялата си подкрепа, така че новото служение да може да се разпространи в Църквата и да намери форми на подкрепа за формирането на катехисти.

Милиони катехисти могат да преоткрият своето призвание

Монс. Физикела изтъкна още един съществен факт -  оповестяването на папския документ съвпада с литургичния празник на Свети Хуан де Авила (1499-1569). Този църковен учител е съумял да предложи на вярващите „красотата на Божието Слово и живото учение на Църквата не само на достъпен за всички  език, но и с интензивна духовност, а през 1554 г. той създава катехизис, разделен на четири части. Това може да бъде повод катехистите да черпят вдъхновение от свидетелството на този светец.

Пожеланието на монсеньор Физикела бе „процесът на евангелизация да продължи своя плодотворен път на инкултурация в различните местни реалности, а милионите катехисти, които всеки ден посвещават живота си на това служение, толкова древно и винаги ново,  да преоткрият своето призвание за обновяване на катехистичния процес в полза на Църквата и новите поколения“.

 „Не трябва да се забравя -  добави накрая - че в различни региони, където присъствието на свещеници липсва или е рядко, затова фигурата на катехиста председателства общността и я поддържа вкоренена във вяра“. Това означава, че за да отговаря изцяло на призванието, повече от всякога е необходима съответната формация, която представя основното съдържание на вярата“. Отговаряйки на въпроси от журналисти, монс. Физикела отбеляза, че "катехистът не трябва да носи литургична отговорност" и следователно "не може да произнася проповеди".