Светият престол: християни и мюсюлмани, свидетели на надеждата

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

Това е втория Рамазан във време на пандемия. Свещеният месец на пост и молитва за мюсюлманите по целия свят започна на 13 април и ще завърши на идния 12 май. По този повод Папският съвет за междурелигиозен диалог отправи, в послание, своите „братски пожелания към братята и сестрите мюсюлмани“.

В текста се припомня, че „през тези дълги месеци на страдание, безпокойство и болка, особено в периодите на цялостно затваряне“, се долови „нуждата от божествената помощ и от изразите и жестовете на братска солидарност“. Жестове като „телефонен разговор, послание в подкрепа и утеха, молитва, помощ за закупуване на лекарства или храна, съвет“. Но това, от което наистина се нуждаем най-много - подчертава посланието - е надеждата. „Надеждата произтича от вярата ни, че проблемите и изпитанията имат значение, стойност и цел, колкото и трудно или невъзможно е да разберем причината или да намерим изход“. „Ние, християните и мюсюлманите, сме призвани да бъдем носители на надежда за настоящия и бъдещия живот и свидетели, строители и ремонтници на тази надежда, особено за онези, които изпитват трудности и отчаяние.

Да вървим с надежда

В документа - подписан от председателя на Папския съвет за междурелигиозен диалог, кардинал Мигел Анхел Аюсо Гижо и от секретаря на същото ведомство, монсеньор Индунил Кодитуваку Янакаратне Канканамаладж – се подчертава също, че има фактори, които са неблагоприятни за надеждата. Сред тях липсата на вяра в Божията любов и грижа, загубата на доверие в нашите братя и сестри, песимизмът, отчаянието и неговата необоснована противоположност, презумпцията. Посланието припомня по-специално неотдавнашната енциклика на папа Франциск „Fratelli tutti“. В този документ папата пише: „Приканвам към надежда, която ни говори за реалност, кореняща се в дълбините на човешкото същество, независимо от конкретните обстоятелства и историческата обусловеност, в която се живее. Говори ни за жажда, за стремеж, за копнеж,за пълнота, за реализиран живот, за измерването с това, което е велико, с това, което изпълва сърцето и повдига духа към велики неща, като истината, добротата и красотата, справедливостта и любовта”.