Кардинъл Търксън: справедливост и здравеопазване за всички
„2020 ще бъде запомнена като водоразделна година между преди и след“, пише кардиналът: „Пандемията дълбоко повлия на живота ни и обществото; задълбочи стари социални проблеми, особено неравенствата, като тези в достъпа до здравеопозване. Въздействието на пандемията е по-силно върху най-уязвимите общности, изложени на болестта, с по-малък шанс за достъп до качествени здравни услуги. Тази трудна година ни напомни и за значението на човешката солидарност и съзнанието, че никой не може сам да се спаси, както каза папата“. Оттук и призива „да поставим на преден план ценностите на братството, справедливостта“.
„Неравенствата в здравеопазването са несправедливи, но те също могат да бъдат предотвратени със стратегии, които целят осигуряване на равен достъп до здравни грижи, особено за най-уязвимите и маргинализирани групи“. „По-голяма справедливост в грижата за здравето в света - отбелязва кардинала - може да бъде постигната само чрез подновен морален ангажимент към най-нуждаещите се от страна на държави с по-големи ресурси. Универсалното здравно покритие трябва да бъде гарантирано на всички индивиди и всички общности. Това е приоритетна цел, която трябва да бъде постигната, за да се изгради по-справедлив и здрав свят, свят на мира“.
За да се отговори по-добре на тези етично-морални принципи, кардинал Търксън призовава преди всичко „да се преосмисли концепцията за здравето като интегрално здраве“. „За един по-справедлив и здравословен свят е необходим различен поглед върху човешкото здраве и грижи, който да отчита физическото, психологическото, интелектуалното, социалното, културното и духовното измерение на човека. "Полагащите грижи за болните и страдащите - добавя кардинал Търксън - трябва да имат този цялостен поглед, непрекъснато вдъхновен от цялостна визия за грижа: здравни и пастирски работници заедно за цялостното здраве на своите пациенти".
Накрая, кардинал Търксън посочва необходимостта и от „по-голямо внимание към здравните институции без финансова подкрепа от държавата, като тези на Църквата и религиозните общности, които в различни краища на земята, често отдалечени, са единственото средство за гарантиране на достъп до здравни грижи“.
(dg/vatn)
