Кардинал Паролин: братство и многостранност за по-добро общество

Адриана Мазоти - Димитър Ганчев - Ватикана

В основата на словото на кардинал Паролин бе волята за насърчаване на принципа на общото благо на човешкото семейство. Това съответства на ангажимента, към който са призовани участниците в срещата, посочи кардинала, и представлява целта на многостранното дипломатическо действие на Светия престол, за което Fratelli tutti има съществен принос.

 „Винаги да се молим едни за други“

За да изясни понятието за братство, съдържащо се в енцикликата, държавният секретар се връща към началото на понтификата на папа Франциск, когато, веднага след избирането му, каза: „.Винаги да се молим едни за други. Да се молим за целия свят, за да има по-голямо братство”. Това е "програмен критерий", каза кардиналът, за преодоляване на раздвоението, особено актуално в това време на пандемия, между "кодекса на ефективността" и "кодекса на солидарността":

Братството ни тласка към още по-взискателен и приобщаващ „кодекс”: „Докато солидарността е принципът на социалното планиране, който позволява на неравноправните хора да станат пълноправни, братството  позволява на равноправните да бъдат различни хора. (...) В многостранните действия, братството се превръща в смелост и щедрост, за да се установят свободно определени общи цели и да се гарантира изпълнението на някои основни норми в целия свят".

Приоритетните въпроси на Светия престол

Кардинал Паролин контретно посочи приоритетните въпроси на Светия престол насочени към принципа на братство: достъп до здравни грижи, бежанци, работа, международно хуманитарно право и разоръжаване. По въпроса за здравните грижи, кардиналът отбелязва, че човечеството е изпитвало първоначално чувство за „неразривна връзка“ поради разпространението на пандемията, чувствайки една-единствена „световна общност, плаваща в една и съща лодка“, но днес това чувство е отстъпило място на „надпреварата за ваксини и лечение на национално ниво“. Разликата във възможностите за лечение между развитите страни и развиващите се страни е очевидна.

Изправен пред системния проблем за достъпа до медицински грижи, изострен от настоящата извънредна ситуация, Светият престол предложи редица насоки за справяне с този проблем, вдъхновени от убеждението за важността на братството. Във всеки единмомент, трябва да се фокусираме върху основния принцип на служене на общото благо. Този подход е добре илюстриран от св. Йоан Павел II и неговото настояване за „социална ипотека“, която настоява за принципа на универсалното разпределение на благата.

Глобализация на солидарността

Държавният секретар припомни постоянните призиви на папата към международната общност "за нова глобализация на солидарността", въпрос, който широко  е разгледан в енцикиката Fratelli tutti, свързвайки  я с факта, че 70 години след създаването на Върховния комисар на ООН за Бежанците (ВКБООН), броят и страданията на бежанци, разселени лица и мигранти все още представляват „рана в социалната тъкан“ на света.

Това предполага дълбоки хуманитарни и социални проблеми – посочи кардинал Паролин. В този смисъл, Светият престол приветства основната визия на Глобалния договор за бежанците, който има за цел да укрепи международното сътрудничество чрез по-справедливо и предсказуемо споделяне на отговорността, като същевременно припомни, че идеалното и най-пълно трайно решение е да се осигури правото на всички да живеят и да просперират в условията на  достойнство, мир и сигурност в страните си на произход.

Зачитането на хуманитарното право

Кардинал Паролин посочи още един важен въпрос по който трябва да се работи - хуманитарното право. В тази връзка припомни, че Хенри Дюнан, основателят на Червения кръст, е приел девиза „Всички братя“, за да подтикне помощта към  ранените, независимо от принадлежността към едната или другата страна в конфликта. Днес трябва да се засили насърчаването и зачитането на хуманитарното право, което има за цел да защити цивилното население в контекста на война и да забрани оръжията, "които причиняват страдания колкото жестоки, толкова и безполезни", подчерта ватиканският секретар. Наред с това, цитира Женевските конвенции от 1949 г., които имплицитно признават всеобщо и постоянно братство:

Светият престол, съзнавайки пропуските и колебанията – изтъкна кард.Паролин -  се надява, че държавите ще могат да постигнат по-нататъшно развитие на международното хуманитарно право, за да отчетат адекватно характеристиките на съвременните въоръжени конфликти и физическите, моралните и духовните страдания, които причиняват, с цел конфликтите да бъдат изцяло премахнати.

Стремеж към мир и сигурност

Стремежът към мир и сигурност, продължи кардиналът, не може "да бъде удовлетворен само с военни средства или с притежанието на ядрено оръжие и други оръжия за масово унищожение". Освен това, конфликтите винаги причиняват страдание на всички страни:

В тази перспектива, Светият престол насърчава ангажимента на държавите в областта на разоръжаването и контрола на оръжията към трайни споразумения по пътя към мира и по-специално ядреното разоръжаване. Ако твърдението, че всички сме братя и сестри е действено, как ядрената заплаха може да бъде в основата на етика на братството и мирното съжителство между народите?

Пътят на братството

За да се промени похода и наистина да се предприемат адекватни действия по отношение на процесите, протичащи в международната общност – каза накрая кардиналПаролин - не  е достатъчно декларирането на  ангажираност, а е необходимо да се подготви ефективен проект, който да бъде отговор след пандемията. „Допълнителният елемент е индивидуалната отговорност и способността да се чувстваме като братя, тоест да направим свои нуждите на другите, чрез реципрочност в отношенията, която да преодолява изолацията и да включва държави, лица и международни организации“. Това е пътят на братството, завърши държавният секретар,  с надеждата това събитие да бъде стъпка напред.