Търси

Vatican News
Ден на Богопосветения живот 2021 г. в Киншаса Ден на Богопосветения живот 2021 г. в Киншаса 

25 години от Апостолическото насърчение за Богопосветения живот

В годишнината от Апостолическтото насърчение на свети Йоан Павел II, кардинал Жоао Браз де Авис, префект на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолски живот, се обръща към богопосветените мъже и жени, насърчавайки ги да продължават да бъдат „свидетели на красотата“, събуждайки в другите привличането за красивото и истинското, на първо място лика на Бог.

Мишел Равиар – Светла Чалъкова – Ватикана

„Богопосветените мъже и жени са призовани в първо лице да събудят чувството на надежда във всички, особено в този драматичен момент, не само заради пандемията, но преди всичко заради нейните последици, които ни засягат от близо в ежедневните житейски събития на гражданската и църковната общност“. Това напомня кардинал Жоао Браз де Авис, префект на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолски живот, на всички богопосветени в писмо по повод 25-годишнината от Апостолическото насърчение „Богопосветения живот“ на свети Йоан Павел II.

Идентичност и Света Троица

Текстът, обнародван на 25 март 1996 г. в резултат на размисъла на 9-та Асамблея на Синода на епископите през октомври 1994 г., е публикуван „във времена на голяма несигурност, в едно втечнено общество, с объркана идентичност и слаба принадлежност и установява с изненадваща сигурност - пише кардиналът в писмото – идентичността на богопосветения живот“. Идентичност, която се основава на връзката със Светата Троица, защото е „икона на преображения Христос“, която „разкрива славата и лицето на Отца в сияйния блясък на Духа“. Един оригинален начин за разбиране на богопосветения живот, който интегрира „Божественото и човешкото, долавяйки онази тайнствена и сияйна връзка между възнасянето и слизането, между трансцендентната висота и кенотичното потапяне в човешките периферии, между възвишената красота, която трябва да се съзерцава и болезнената бедност, на която трябва да се служи“.

Връзката с Църквата и света

Последиците от тази връзка – едно спасение, което преминава през живота на онези, които поемат отговорността за другия, едно свидетелство за братство, което живее онова, което прогласява и се радва, една святост не на съвършени самотници, а на бедни грешници и едно посвещение, което не се противопоставя на ценностите на света и всеобщата жажда за щастие – правят така, че „днес богопосветения живот се чувства по-беден от преди, но живее - по благодат - много повече връзката с Църквата и света, с тези, които вярват и тези, които не вярват, с тези, които страдат и са сами”.

Чувствата на Сина

По-специално, това е вярно, когато Апостолическото насърчение разглежда темата за формирането чрез една връзка, „която достига до такъв интензивен и дълбок контакт, че преоткрива в себе си чувствителността на Сина, който от своя страна е образ и въплъщение на чувствителността на Отца“, чувствителен Бог, който „чува стенанията на потиснатите“, „изслушва молбата на вдовицата“ и „страда заедно с човека и заради човека. „Искаме да вярваме, че богопосветеният живот със своите многобройни харизми е израз точно на тази чувствителност - продължава писмото - и че всеки институт подчертава определено божествено чувство със собствената си харизма“. Формиране „което продължава с течение на времето, за цял живот, възприето като процес, който трябва да се разбере и още повече да се приложи днес“, който води до „изпитването на същите усещания, емоции, чувства, привързаности, желания, вкусове, избирателни критерии, мечти, очаквания, увлечения... на Сина-Слуга-Агнец“.

Очарованието на красотата

Ето защо, богопосветеният е „призован да бъде свидетел на красотата“. Ако Бог е красив и Господ Исус „е най-красивият сред синовете човешки - пише кардинал Браз де Авис - тогава да си посветен на Него е красиво“. Един „път на красота“ (via pulchritudinis), който „изглежда единственият начин да достигнем до истината или да я направим достоверна и привлекателна. Красиво трябва да бъде „свидетелството и предложената дума, защото красиво е лицето, което прогласяваме, но също „братството и атмосферата, която човек диша трябва да са красиви. Красиви трябва да бъдат храмът и литургията, на които са поканени всички, защото е красиво да се молим и да пеем възхвалата на Всевишния и да позволим да бъдем прочетени от неговото Слово; красива трябва да е нашата девственост, за да обичаме със сърцето Му; красива трябва да бъде нашата бедност, за да кажем, че Той е единственото съкровище; красиво трябва да е нашето подчинение на волята Му за спасение и също сред нас, за да търсим Него само”. Красиво е – завършва кардиналът - „да имаш сърце, свободно да приема болката на страдащите, за да изрази състраданието на Вечния към тях“ и „дори околната среда трябва да бъде красива, в простотата и творческата трезвост, така че всичко в дома да отразява присъствието и централното място на Бог“.

25 Март 2021, 11:50